PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Безпрецедентно откритие на метеорит предизвиква астрофизичните модели

Безпрецедентно откритие на метеорит предизвиква астрофизичните модели

Супернова метеорит изкуство

Изследователите са открили рядка прахова частица в метеорит, направена от звезда, различна от нашето Слънце. Използвайки усъвършенствана томография с атомна сонда, те анализираха уникалното съотношение на магнезиевия изотоп на частицата, разкривайки произхода му от наскоро идентифициран тип свръхнова, изгаряща водород. Този пробив дава по-задълбочена представа за космическите събития и формирането на звезди. Кредит: SciTechDaily.com

Учените са открили метеоритна частица с безпрецедентно съотношение на магнезиеви изотопи, което предполага произхода й от свръхнова, изгаряща водород.

Изследванията откриха рядка прахова частица, уловена в древен извънземен метеорит, образуван от звезда, различна от нашето Слънце.

Откритието е направено от водещия автор д-р Никол Невил и колеги по време на докторантурата й в университета Къртин, която сега работи в Института по лунни и планетарни науки в сътрудничество с… НАСАКосмически център Джонсън.

Метеорити и предслънчеви зърна

Метеоритите са направени предимно от материал, който се е образувал в нашата слънчева система и могат също да съдържат малки частици, които произхождат от звезди, родени много преди нашето слънце.

Доказателства, че тези частици, известни като предслънчеви зърна, са остатъци от други звезди, бяха открити чрез анализиране на различните видове елементи, открити вътре в тях.

Иновативни аналитични техники

Д-р Невил използва техника, наречена царевица Проучете томографията, за да анализирате частици, да реконструирате химията на атомно ниво и да получите достъп до информацията, скрита вътре.

Д-р Невил каза: „Тези частици са като небесни капсули на времето, предоставящи моментна снимка на живота на тяхната родителска звезда.“

„Материалите, създадени в нашата слънчева система, имат предвидими съотношения на изотопи – различни видове елементи с различен брой неутрони, които анализирахме, имат съотношение на магнезиеви изотопи, което е различно от всичко в нашата слънчева система.

„Резултатите бяха буквално извън класациите за най-високото изотопно съотношение на магнезий от предишни изследвания на предслънчеви зърна.

„Това изключително високо изотопно съотношение може да се обясни само с образуването в наскоро открит тип звезда – свръхнова, изгаряща водород.“

Пробив в астрофизиката

Съавторът д-р Дейвид Сакси от John D. Laiter Center в Къртин каза: „Изследването отваря нови хоризонти в това как разбираме Вселената, разширявайки границите както на аналитичните техники, така и на астрофизичните модели.

„Атомната сонда ни даде пълно ниво на детайлност, което не можахме да достигнем в предишни проучвания“, каза д-р Сакси.

„Свръхновата, изгаряща водород, е вид звезда, която беше открита едва наскоро, приблизително по същото време, когато анализирахме малката прахова частица. Използването на атомна сонда в това изследване ни дава ново ниво на детайлност, което ни помага да разберем как тези звезди форма.“

Свързване на лабораторни резултати с космически явления

Съавторът професор Фил Бланд от Училището по земни и планетарни науки Къртин каза: „Новите открития от изучаването на редки частици в метеорити ни позволяват да придобием представа за космическите събития извън нашата слънчева система.

„Просто е невероятно да можем да свържем измерванията в атомен мащаб в лабораторията с наскоро открит тип звезда.“

Търсене със заглавие „Изследване на атомен елемент и изотоп 25Богат на магнезий звезден прах от свръхнова, изгаряща с H. Публикувана е в Астрофизичен вестник.

Справка: „Елемент от атомен мащаб и изотопно изследване 25„Богат на магнезий звезден прах от свръхнова, изгаряща водород“ от Н. Д. Невил, П. А. Бланд, Д. У. Сакси, У. Д. А. Рикард и П. Гуалярдо, Н. Е. Тимс, Л. В. Форман и Л. Дейли и С. М. Реди, 28 март 2024 г., Астрофизичен вестник.
doi: 10.3847/1538-4357/ad2996