Според разследване на Euractiv българското правителство харчи най-ниския процент от своя БВП за здравеопазване сред страните от ЕС, което води до големи частни доплащания за лечение на български граждани и аномалии в здравната система.
По данни на Българската асоциация за закрила на пациентите страните от ЕС отделят средно 9% от БВП за здравеопазване. България е близо до това ниво на разходите за здравеопазване, но половината от тези пари се плащат от гражданите.
Много българи се оплакват от корупция в здравеопазването.
Над 60% от българите не вярват, че е възможно да се получат добри здравни услуги и лечение без заплащане, а 45% смятат, че това е възможно само ако човек има връзки в медицинските среди.
Това показват резултатите от мащабно представително проучване на общественото мнение за здравната система на България, проведено от Националния център за парламентарни изследвания и публикувано в началото на ноември 2023 г.
Euractiv, министерството на здравеопазването, заяви, че работи за намаляване на широко разпространената практика на частно доплащане за лечение, което вече е платено от пациентите чрез техните здравни вноски.
Здравни експерти коментираха при условие за анонимност, че понякога са необходими допълнителни такси за лечение над 60% от стойността на услугата.
Българското здравеопазване работи на солидарен принцип, като здравните вноски са 8% от заплатата.
В частните болници пациентите често плащат огромни такси за административни услуги за прегледи, платени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
По някаква причина се правят големи доплащания, когато държавно субсидираните болници и общопрактикуващите лекари не могат да изпълнят задълженията си, така че пациентите са принудени да плащат доплащания за частни изследвания и операции и лекарства.
Министерството на здравеопазването и БЛС спорят за бюджета за здравеопазване. Медицинският сектор е нещастен, тъй като България харчи значително по-малко за здравеопазване от другите страни в ЕС.
Министърът на здравеопазването Христо Хинков каза, че парите за здравеопазване се увеличават и в бюджета за следващата година на НЗОК ще бъдат отделени 4,9 млрд. евро, или с 600 млн. повече.
Той посочи, че вноската за здравеопазване в България е най-ниската в ЕС, а има паралелна болнична система и пациентите плащат близо 50% от разходите за лечение.
С увеличаването на парите ще има недоверие
Политологът Първан Симеонов наскоро представи изследване на „Галъп интернешънъл Балкан“ за проблемите на финансирането на здравеопазването, което показва, че България има проблемна здравна ситуация поради ниската ефективност на разходите за здравеопазване. Поради това гражданите имат негативно отношение към системата.
„37% от хората, които плащат здравни вноски в България, смятат, че са [contributions] Има прекалено много. Други 42,5% смятат, че са посредствени, а 3,8% – ниски, което е косвен индикатор за недоверие към модела на финансиране у нас“, коментира Симеонов.
„Само 20,2% признават, че не знаят колко здравни осигуровки плащат, като този дял е най-висок сред най-младите респонденти в проучването.
Според д-р Светан Диманов от Националното сдружение на частните болници финансирането на здравеопазването е недостатъчно и несправедливо, защото здравната вноска в България е най-ниската в ЕС, а българските лекари работят със същата апаратура и лекарства като лекарите в ЕС.
Все пак в Германия здравната вноска е 14%, а не 8%, както е в България. „Няма друга държава в света, в която здравеопазването да е по-достъпно от България, но мнозинството от българите смятат, че здравеопазването трябва да е безплатно“, коментира той.
Промяна в закона
Надплащането на лечението става все по-сериозен проблем.
Въпреки че цените на медицинските услуги са по-ниски от средните за ЕС, българите имат много по-ниски доходи от гражданите на други страни. Евтиният преглед при лекар вече струва 40 и повече евро, а консултацията с реномиран специалист може да достигне 350 евро.
Средната заплата преди данъци в България е 1000 евро.
Здравният министър многократно е подчертавала, че намаляването на частните доплащания за пациентите е неин личен приоритет. За целта ще бъде предложена поправка в закона, която да установи ясни правила за доплащането в здравната система.
[By Antonia Kotseva, Krassen Nikolov, edited by Vasiliki Angouridi/Zoran Radosavljevic | Euractiv.com]Прочетете повече с Euractiv
„Предприемач. Нинджа в социалните медии. Музикант. Награден интроверт. Бира.“
More Stories
Фотоархивът предлага рядък поглед към ежедневието в комунистическа България
Над 40? Добре дошли в България за 2025 Skyrunning Masters
Rezolv Energy прави първа копка на една от най-големите слънчеви централи в България