България Мониторинг: Икономиката върви плавно в разгара на политическата сага | Статии

След като се подобри с 30,7% през 2023 г., търговският дефицит се очаква да обърне някои от печалбите, постигнати през тази година. През периода от януари до април 2024 г. дефицитът ще бъде с 46% по-висок от същия период на миналата година. Донякъде негативно е свързано с очевидното влошаване на цените на храните и петрола, което също представлява положителен риск за инфлацията на храните. Въпреки това по-ниският внос на промишлени стоки помогна да се компенсират някои от негативните търговски тенденции.

Когато се разглежда разбивката на търговията по държави, това, което се откроява, е ясното влошаване на търговския баланс на България с Румъния, което беше частично компенсирано от подобрен търговски баланс с Германия. Възможно обяснение може да бъде пренареждането на веригите за стойност. Освен това има много по-малък внос от Русия, също отчасти поради последната забрана за внос на петрол, която започва на 1 март 2024 г. Скоро след това данните за останалата част от годината и след това се очаква да покажат значителен ръст на вноса от Казахстан, което предстои да се превърне в основен доставчик на петрол за България, следвана от Ирак и Либия. Норвегия наскоро също се превърна във важен износител.

В бъдеще се очаква търговският дефицит да се влоши тази година. Първо, виждането ни за износа е доста мрачно – сред най-големите търговски партньори на България само икономиката на Румъния се очаква да се ускори тази година. Поради това вероятно ще има поне частично намаляване на подобрението на търговския дефицит тази година. След тази година продължаваме да очакваме вътрешното търсене да надхвърли това, което външните пазари могат да поемат. Смятаме, че ще отнеме известно време на германската икономика да възвърне скоростта си, което ще натежи върху външния сектор на България, докато влиянието на вътрешното търсене на внос се очаква да остане силно.

Един смекчаващ фактор (до известна степен) може да бъде неотдавнашното потвърждение, че България ще започне изграждането на вертикална коридорна мрежа от газопроводи, което през следващите години може да започне да оказва положително влияние върху износа чрез пътни такси и други услуги с добавена стойност, свързани с газовия поток. Регионален газ като съхранение, смесване и контрол на качеството. Планира се проектът да бъде напълно оперативен до 2026 г. Освен това България ще бъде част от двупосочна газопреносна мрежа между участващите страни, диверсифицирайки газовите източници и измествайки историческата зависимост от Газпром. Като цяло тази диверсификация следва да поддържа конкурентоспособността на производствените разходи и да донесе по-голяма енергийна независимост на производствения сектор в полза на износа, ако този проект разгърне пълния си потенциал.

Обръщайки се към текущата сметка в по-широк план, макар здравословното увеличение на броя на туристите да доведе до известни попътни ветрове в сектора на услугите миналата година, по-малкият дефицит в търговията със стоки направи възможно салдото по текущата сметка да се върне на положителна територия след две години малък дефицити.

През 2024 г. се очаква текущата сметка да се възползва от по-нататъшно потенциално увеличение на нивата на туризма. Силните реални печалби на доходите на Румъния вероятно ще допринесат за увеличаване на приходите от български курорти, докато почти пълна рецесия в европейската икономика може да тласне повече западни туристи към по-евтини ваканционни алтернативи. Поради това се очаква печалбите в износа на услуги да продължат да компенсират някои от потенциалните увеличения на търговския дефицит, очаквани в бъдеще.

По отношение на други категории на платежния баланс е малко вероятно сметките за вторичен доход и капитал да се възползват значително от финансирането от ЕС поради завръщането на продължителните политически вълнения. Дори ново правителство да поеме властта, вътрешните търкания е малко вероятно да изчезнат в близко бъдеще и рисковете остават надолу. По принцип това би трябвало да ограничи и реалния потенциал на притока на ПЧИ. По отношение на периода от началото на годината ПЧИ са спаднали до 591 милиона евро през януари-май 2024 г. в сравнение с 1,6 милиарда евро през същия период на миналата година, главно поради по-ниските реинвестирани печалби. Въпреки че спадът изглежда значителен, вярно е, че част от проблема може да бъде свързан и с важните законодателни промени, предизвикани от наскоро приетия режим за скрининг на ПЧИ от февруари тази година.

Като цяло не е сигурно дали преките чуждестранни инвестиции ще се увеличат с желания темп в краткосрочен до средносрочен план. Въпреки това по-широките регионални проекти, в които България участва, могат да действат като попътен вятър и частично да компенсират това през следващите тримесечия. България, Румъния и Гърция планират да създадат свързан с отбраната коридор за мобилност, който включва големи инфраструктурни подобрения (пристанища, железопътни линии, пътища), които ще подобрят свързаността между градовете Констанца, Варна, Солун и Александропулос. Освен това положителният импулс от инициативата „Три морета“ и проекта за вертикален коридор също може да се разшири през следващите години. Като цяло този регионален контекст трябва да осигури малък попътен вятър за ПЧИ и поне частично да компенсира отрицателното въздействие на продължителното политическо блокиране на правителствените реформи и инвестиции, което иначе би поставило България по-високо в радара на инвеститорите.