България отлага парламентарните избори на фона на политическа криза

Президентът на България Румен Радев отхвърли новото служебно правителство, предложено от временния премиер Горица Крънчарова-Козарева, заявявайки, че то не гарантира, че насрочените за 20 октомври парламентарни избори ще бъдат честни.

Грънчарова-Кожарева представи министрите си от кабинета, в който Калин Стоянов запази поста си на вътрешен министър.

Но президентът поиска Стоянов да бъде сменен от Крънчерова-Козарева, като каза, че нейният мандат няма да гарантира честни избори в България.

Когато Грънчарова-Кожарева отказа да го направи, Радев обяви, че няма да подпише указа за избор на министри в кабинета.

„Няма да подпиша указа за назначаване на предложеното от мен правителство, така че вашият ангажимент за съставяне на такова приключи“, каза Радев на Крънчарова-Козарева на среща в сградата на президента в София.

Според местни медии Крънчарова-Козарева е заявила, че възнамерява да внесе сигнал в Генералната прокуратура за твърденията си, че ще бъде подложена на политически натиск да смени Стоянов в кабинета си.

Местни медии съобщиха, че полицията се е събрала около сградата на президентството с плакати в подкрепа на Стояно, който на практика е техен шеф като вътрешен министър.

Българският парламент проведе предсрочни избори през юни – шестият път, когато българите гласуват за три години. Въпреки многократните избори, страната се бореше да формира стабилно правителство.

Отказът на Радев от кабинета Крънчарова-Козарева означава, че изборите са отложени за неопределено време.

Решението на българския президент е безпрецедентно и конституционните експерти са разделени дали въпросът е конституционен, политически или и двете.

„Кризата не е конституционна, кризата е политическа и произтича от невъзможността на Народното събрание да предостави пълен списък (с кандидати), които да бъдат избрани от президента, както е посочено в текста на конституцията“, казва Наталия Кшелова. Конституционен експерт.

Орлин Колев, друг експерт по конституционно право, каза, че парламентаристите трябва да накарат президента да подпише указ.

„Това, което могат да направят депутатите, е по някакъв начин да окажат обществен и политически натиск върху президента да започне да прилага и използва пети член от Конституцията така, както е написан, а не както той иска“, каза Голев.