Някои европейски страни спряха да използват инжекциите поради страх от кръвни съсиреци, но СЗО и Германия не виждат причина за безпокойство.
България спря да използва ваксината AstraZeneca COVID-19, присъединявайки се към малък брой европейски държави, които спряха използването й след съобщения, че някои реципиенти са развили сериозни кръвни съсиреци.
Страховете за безопасността на ваксината нараснаха в неделя, когато Австрия обяви, че е спряла да използва партида инжекции AstraZeneca, докато разследва смъртта на един човек от нарушения на коагулацията и болестта на друг от белодробна емболия.
Опасенията нараснаха в четвъртък, когато Дания, Норвегия и Исландия заявиха, че също спират използването на ваксината, произведена съвместно с Оксфордския университет.
Българският премиер Бойко Борисов каза в изявление в петък, че използването на ваксината ще бъде спряно „докато се разсеят всички съмнения и докато експертите не дадат гаранции, че тя не представлява риск за хората“.
Но Световната здравна организация (СЗО) и Европейската агенция по лекарствата (EMA) изразиха увереност в безопасността на ваксината и насърчиха нейното продължаване на разпространение.
„Да, трябва да продължим да използваме ваксината AstraZeneca“, каза говорителят на СЗО Маргарет Харис пред репортери в петък.
„Няма индикация да не го използвате“, добави тя.
Коментарите на Харис идват, след като EMA – регулаторът на лекарствата на Европейския съюз, който одобри използването на ваксината AstraZeneca в блока, в четвъртък заяви, че ползите от нея надвишават рисковете и може да продължи да се прилага.
По подобен начин германският министър на здравеопазването Йенс Шпан разкритикува в петък спирането на употребата на дози ваксини AstraZeneca в някои страни, като каза, че „ползата е много по-голяма от риска“.
Spahn каза, че се е консултирал с експерти на EMA и може уверено да заяви, че не е имало забележимо натрупване на случаи на тромбоза във връзка с употребата му.
„Възможни сериозни странични ефекти“
AstraZeneca, британско-шведска мултинационална компания, заяви в четвъртък, че не е открила доказателства за повишен риск от белодробна емболия или дълбока венозна тромбоза в данните за безопасност на повече от 10 милиона записи, дори когато се разглеждат подгрупи въз основа на възраст, пол, производствена партида или страна на употреба.
Но датските здравни власти заявиха, че няма да използват удара на компанията в продължение на две седмици на фона на „доклади за възможни сериозни странични ефекти, както от Дания, така и от други европейски страни“.
Те не казаха колко случаи на кръвни съсиреци са съобщени там, но потвърдиха, че 60-годишна жена в Дания, на която е поставена инжекция с AstraZeneca от същата партида, която е използвана в Австрия, образува кръвен съсирек и почина.
След хода на Дания Норвегия обяви, че също така спира използването на ваксината AstraZeneca.
Междувременно Италия и Румъния обявиха, че са спрели отделно да ваксинират хората с една партида ваксина срещу COVID-19 на AstraZeneca.
Румъния заяви, че е спряла използването на дози от същата въпросна партида в Италия.
Суспендирането в Австрия обаче включваше различна партида от ваксината. Естония, Латвия, Литва и Люксембург също спряха използването на партидата, определена от Австрия.
Стергиос Мосхос, молекулярен биолог от университета в Нортумбрия, каза, че правителствата правят правилното нещо, за да „спрат и да се уверят, че всичко е наред“, преди да продължат с по-нататъшна употреба.
„Това е подходящ отговор, има изразено безпокойство и трябва да бъде разгледано внимателно и независимо“, каза Мошос пред Al Jazeera.
„Но като цяло вероятността b партида от ваксината да има нещо нередно е много малка.“
„Предприемач. Нинджа в социалните медии. Музикант. Награден интроверт. Бира.“
More Stories
Фотоархивът предлага рядък поглед към ежедневието в комунистическа България
Над 40? Добре дошли в България за 2025 Skyrunning Masters
Rezolv Energy прави първа копка на една от най-големите слънчеви централи в България