България се насочва към своите седми общи избори за три години, след като управляващата партия ГЕРБ (ЕНП) на бившия премиер Бойко Борисов не успя да осигури парламентарното мнозинство, необходимо за съставяне на редовно правителство.
Въпреки че ГЕРБ спечели изборите на 9 юни с 24,71% от гласовете, партията нямаше мнозинство за съставяне на правителство в 240-местния парламент.
Докато партията разчиташе на „Има такъв народ“ (ITN), ръководена от бившия телевизионен водещ Слави Трифонов, и вече имаше подкрепата на TBS (Обнови Европа), партията на турското малцинство за права и свободи – която се нуждаеше от 121 места, за да формира правителство със 115 подкрепа – Трифонов изненадващо оттегли своята Той обяви в сряда вечерта, че партията няма да подкрепи правителството, предложено от ГЕРБ и ДПС.
Вместо това Трифонов предложи партията му да предложи правителство от експерти с подкрепата на ГЕРБ и ДПС.
„Очаквам третият мандат за съставяне на правителство да дойде в ИТН и тогава ще предложим експертно правителство, което да направи някои важни неща за страната в даден момент. И ако ни дойде мандатът, препоръчвам всички политически партии да подкрепят такова правителство, ако не искаме да ходим на избори наесен“, каза Трифонов.
Засега обаче Борисов отхвърля подобен план, заявявайки, че само неговата партия може да състави правителство или че страната върви към предсрочни избори.
Но ITN смекчи леко позицията си в четвъртък, като подкрепи ГЕРБ Предложи председателят на Народното събрание Рая Назарян.
„Избирането на Рая Назарян за председател на Народното събрание дава зелена светлина на конституционните процедури (съставяне на правителство). Ние се фокусираме върху първата поръчка, която е единствената възможна. Имаме преговорен екип и усет за политика“, каза Борисов.
Според конституцията президентът дава мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна сила. Ако това не стане, партията с втори мандат ще направи същото. Ако не успее, президентът избира да издаде трети мандат, без значение колко голяма е политическата власт.
Освен ГЕРБ, ДПС и ИТН в парламента влязоха проруските БСП и „Възраждане“, както и новата радикална партия „Величие“.
Проевропейската коалиция ПП-ДБ се управляваше с подкрепата на ГЕРБ и ДПС преди изборите, но не се съгласи с тях при ротацията в кабинета.
С 39 депутати ПП-ДБ вече е третата парламентарна сила, но остава в опозиция, обещавайки да разкрие корупцията на ГЕРБ и ДПС.
България преживява лека политическа криза от 2021 г. насам, като гласоподавателите отидоха до урните шест пъти за три години. Това доведе и до спад в избирателната активност, като предсрочните парламентарни и европейски избори на 9 юни достигнаха историческото дъно от 34%.
Ако се проведат предсрочни избори, се очаква избирателната активност да спадне още повече, създавайки големи рискове за радикални и проруски организации да влязат в българския парламент.
Сегашната политическа ситуация поставя силни карти в ръцете на президента Румен Рате, който има големи шансове да управлява страната, ако влезе в партийната политика. Той се противопоставя на военната помощ за Украйна и често разказва историята на унгарския премиер Виктор Орбан.
(Красен Николов | Euractiv.bg)
More Stories
Списък на стартъпите Unicorn в България (ноември 2024)
Фотоархивът предлага рядък поглед към ежедневието в комунистическа България
Над 40? Добре дошли в България за 2025 Skyrunning Masters