Българските компании и граждани се надяват, че фондовете за енергиен преход ще им бъдат от полза

За България има достатъчно средства за успешния й енергиен преход. Страната ни обаче не трябва да рискува да загуби тези средства поради настоящата несигурна политическа ситуация, в която се намира. Бизнесмените и гражданите трябва да гарантират, че парите ще стигнат до тях. Основният проблем е неверието на хората, че Зелената сделка в България може да се приложи по начин, който да помогне на всички засегнати.

Това са основните изводи, около които се обединиха български и европейски експерти по време на уеб семинар на тема „Разширяване на възможностите“, организиран от Бранд Медия България. Той е част от проект „Преход на възможностите”, съфинансиран от Европейския съюз.

Симпозиумът беше модериран от г-жа Ангелина Тодорова, български експерт по европейски политики и бивш заместник-министър на регионалното развитие.

В първия семинар участниците се съсредоточиха върху ключовите фактори за успешна трансформация, оказваната помощ на малките и средни предприятия и какво е бъдещето на въглищните региони.

Генадий Кондарев, старши партньор за Централна и Източна Европа в E3G – организация, работеща за постигане на сигурно климатично бъдеще – се фокусира върху все по-бързо променящия се енергиен сектор по света. Според него България трябва да действа бързо и решително, за да бъде лидер в трансформацията.

„Първият приоритет на България е да не пропусне наличните средства“, каза още Кондарев.

Дуйгу Котлуй, активист от Beyond Fossil Fuels, представи резултатите от анкета, проведена сред шест държави за начините, по които са се справили с енергийната криза. Крайният резултат беше, че кризата не засегна компании, които вече са внедрили зелени решения. Други компании обаче се оказаха в неизгодна позиция.

Тя допълни, че трябва да се подпомогне административният капацитет на фирмите и да се осигури техническа помощ, за да могат да кандидатстват за финансиране.

Основното предизвикателство пред енергийния преход е успешното провеждане на реформите, каза Кристина Лазарова, главен изпълнителен директор на EGGS Ltd – екологична консултантска компания. Според нея България изостава в това отношение.

Тя отбеляза, че „преходът изисква сложни процедури, високи инвестиции и активна социална политика, а ние нямаме такава“.

По време на втория уебинар бяха обсъдени теми, свързани с възможностите за европейско финансиране, и беше представен пример за това как може да се осъществи енергийният преход в Словения. Освен това се обсъждат различни казуси от български въглищни региони.

Агнес Монфрет, ръководител на отдел „Кохезионна политика“ за България, Унгария и Словения в Генерална дирекция „Регионални въпроси“ на Европейската комисия, представи всички налични финансови инструменти, от които България може да се възползва. Според нея страната ни е започнала по-бавно своя зелен преход и сега трябва да го ускори.

„Финансирането е страхотно, но идва със строги изисквания за време. Трябва да бъде използвано до 2026 г.“, добави тя.

Бощян Крайнич, директор на Енергийната агенция на региона Савинска, Чалишка и Корошка (институт KSSENA) в Словения, говори за основните предизвикателства пред затварянето на въглищна мина.

Той подчерта: „Ние сме оптимисти, че ще успеем да го завършим (прехода) до 2033 г., да компенсираме всички предизвикателства и да намерим ефективни екологични решения.“

Биляна Тончева, прокурор и собственик на EcoGlobe Consulting, разясни подробно възможностите пред българските фирми, които разкриват европейските програми. Тя подчерта, че европейските програми трябва да са предвидими, а фирмите и гражданите трябва да имат време за подготовка.

Тя добави: „Все по-голям брой компании търсят публично финансиране, за да модернизират своите технологии.“

Този проект е финансиран от Европейския съюз. Въпреки това мненията и идеите, изразени в него, са изцяло на авторите и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия носят отговорност за тях.

Превод: Цветозар Винсент Йолоф