Конституционният съд на България в четвъртък отхвърли крайнодесния опит за провеждане на референдум, отлагайки присъединяването на страната към еврозоната с най-малко две десетилетия.
Предложение за провеждане на референдум за еврозоната беше отхвърлено за първи път от парламента през юли миналата година, тъй като българското законодателство не позволява референдуми за международни споразумения. Конституционният съд на България постанови, че решението на парламента е законно.
Докато съдиите от Конституционния съд се произнасяха по делото, около 100 поддръжници на крайнодясната проруска партия „Възраждане“ организираха агресивен протест пред сградата на съда, като запалиха чучело на съдията, облечен в мантия. Протестиращите хвърлиха бали сено и животински тор пред съда.
Лидерът на партията Костадин Костадинов коментира, че „съдът е извършил държавна измяна“, тъй като негови привърженици са се разбунтували пред съда.
Българското правителство има за цел да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2025 г., но първо властите в София трябва да предприемат стъпки за намаляване на инфлацията. Решението на Конституционния съд премахва вътрешнополитическите пречки пред амбициите на правителството, а българското общество остава разделено относно подкрепата за валутата на ЕС.
Проевропейските политически сили в София виждат присъединяването към еврозоната като икономическа и геополитическа цел, която ще направи членството на България в ЕС необратимо. Около 30% от населението на страната се смята за проруско настроено, а агресивна кампания в социалните медии има за цел да разшири влиянието на наративите на Кремъл върху българското общество.
Партия „Възраждане“ използва еврозоната като монета за политически размен и в началото на миналата година предложи референдум с въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?“
Партията е събрала 600 000 подписа в подкрепа на референдума, което е около 12% от пълнолетните българи.
Те обаче пуснаха подписка в разгара на кампанията за парламентарни избори и референдумът щеше да допринесе за успешната им и неочаквана победа с 16%, което ги направи трета политическа сила в парламента.
Референдумът беше подкрепен от проруската Българска социалистическа партия и популистката ИТН, но те не участваха в събирането на подписи.
Според миналогодишното проучване на Евробарометър 49% от българите подкрепят приемането на еврото, а 49% са против.
Varajthane разчита на нежеланието на българите към Европа, особено преди изборите за Европейски парламент, тъй като партията се опитва да стане втора политическа сила и да изпрати четирима от 17-те български евродепутати в Европейския парламент.
(Красен Николов | Euractiv.bg)
Прочетете повече с Euractiv
Абонирайте се сега за нашия бюлетин EU Elections Decoded
„Предприемач. Нинджа в социалните медии. Музикант. Награден интроверт. Бира.“
More Stories
Фотоархивът предлага рядък поглед към ежедневието в комунистическа България
Над 40? Добре дошли в България за 2025 Skyrunning Masters
Rezolv Energy прави първа копка на една от най-големите слънчеви централи в България