Бюджетният дефицит на България достигна 1,4 милиарда евро в края на септември, след като фискалната „дупка“ се увеличи с още 600 милиона евро миналия месец. Данните на българското Министерство на финансите за изпълнението на Консолидираната финансова програма (КФП) показват, че темпът на нарастване на този показател се удвоява всеки месец – през август дефицитът се е увеличил с 300 млн. евро.
Към момента неизпълнението на приходите над разходите остава в рамките на допустимото, като към края на деветия месец на тази година е 1,4% от БВП, а според държавния план за 2024 г. по Закона за бюджета дефицитът трябва да остане в рамките на 3% от общия БВП, т.е. 3,1 милиарда евро.
Но тази година, поради рязкото административно увеличение на пенсиите и заплатите в бюджетния сектор, по-високите лихвени плащания по държавни заеми, липсата на дивиденти и по-ниските приходи от продажбата на бонуси за въглеродни емисии, бюджетната дупка се увеличава значително скорост. Темпото е много по-бързо от предишни години. Освен това, големите публични разходи са склонни да се натрупват през последните 2-3 месеца на всяка година, застрашавайки лимита на дефицита от 3%, а оттам и присъединяването на България към еврозоната.
В изявление на българското Министерство на финансите се казва, че темпът на нарастване на разходите, особено социалните (пенсии, субсидии и обезщетения) и разходите за персонал, продължава да надвишава приходите през септември, в съответствие с текущите нормативни промени, одобрени от Народното събрание. . .
В допълнение към нормалните месечни разходи за персонал, издръжка и социална сфера (пенсии и здравни плащания), през септември имаше и разходи за обслужване на държавни дългове (включително лихви в размер на около 200 милиона евро), социални плащания от Министерството на труда и социалната политика (еднократни помощи за семейства с деца от 1 до 4 и 8 клас за учебната 2024/2025 г., целеви помощи за новия отоплителен сезон, плащания за лична помощ по Закона за личната помощ и др. .) на обща стойност около 150 милиона евро) и др.
Основни параметри за изпълнение на бюджета
Очаква се приходите, лихвите и даренията по CFP към септември 2024 г. да достигнат 26 милиарда евро, което представлява номинален ръст от 9,3% в сравнение със същия период на предходната година. През септември тенденцията, наблюдавана през предходните месеци, остава умерено увеличение на данъчните и осигурителните приходи. Очаква се изпълнението на бюджета до септември 2024 г. да достигне 73% от годишните разчети при 70,3% за същия период на 2023 г.
В сравнение с първите девет месеца на предходната година, приходите от CFP са се увеличили с 2,2 милиарда евро (9,3 процента), като данъчните вноски и плащанията за социално осигуряване са се увеличили в номинално изражение с 2,4 милиарда евро (13,2 процента), докато приходите от безвъзмездни средства са нараснали. Даренията (основно от програми и фондове на Европейския съюз) са се увеличили с 0,4 милиарда евро.
В същата времева рамка за сравнение неданъчните приходи са намалели с 650 милиона евро (15,6%), главно поради приходите от дивиденти и приходите от продажбата на квоти за емисии на парникови газове. През деветте месеца на 2023 г. приходите от дивиденти от държавните предприятия достигнаха 800 милиона евро, докато през текущата година постъпленията за периода възлизат на едва 50 милиона евро, докато планът беше предвиден за получаване на 152 милиона евро. Основната причина за това е неразпределянето на дивиденти от печалбата на Българския енергиен холдинг за фискалната 2023 г. Приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове са повлияни от по-малките количества и по-ниските цени на квотите през 2024 г.
Разходите по ЦПП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 27,4 млрд. евро, което представлява 67,3% от годишния разчет. Спрямо предходната година нарастват основно разходите за социална сфера, в резултат на увеличението на изплащаните пенсии след влезлите в сила увеличения през юли 2023 г. и юли 2024 г. Увеличение има и при разходите за персонал, след като увеличението беше отменено. от заплатите на преподавателите и другия административен персонал в съответствие със законите за държавния бюджет за 2023 г. и 2024 г.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз, изплатена до 30 септември 2024 г. от централния бюджет, е в размер на 550 млн. евро, което е в съответствие с действащото законодателство относно собствените ресурси на ЕС.
Превод Цветозар Винсент Йолов
„Тотален фен на Twitter. Нежно очарователен почитател на бекона. Сертифициран специалист по интернет.“
More Stories
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит
Институт за пазарна икономика: Бъдещото управление на страната ще трябва да вземе непопулярни решения