Българска психеделик/спейс рок група Хептаграма Два предстоящи концерта в София – те ще свирят в Stroja на 30 април и ще споделят сцената с белгийската авторка на песни Sela Choo и австралийския музикант Dub FX на 21 юни на Sofia Live Festival. Той разказа за главния артист зад групата, мултиинструменталиста Даниел Иванов Хептаграманай-новия албум на, начинът, по който TikTok принуждава музикантите да оформят своите песни и как можете да използвате вашите музикални влияния, за да създадете оригинален звук.
Основана през 2007 г., групата винаги се е стремяла да се откъсне от нормата. С последния си албум, УдавянеТой поема по нов път – докато запазва някои от нюансите на музиката, експериментът води до по-радиофоничен подход.
Иванов е едноличен автор на албума. Всяка стъпка от производството му е завършена от него – от писането на песни и записите на различни инструменти, до смесването и мастерирането.
Редът на Група на живо се свива от пет на три члена. „Доста се доближава до това как би звучала групата, ако можех да се клонирам“, каза Иванов. „Преди да имаме допълнителен певец и втори китарист, целта беше да дадем на групата друго лице. Имаше повече импровизация и задръстване между песните“, обясни той.
Досега интензивното използване на китарни ефекти беше един от отличителните белези на групата. в Удавяне, това не е така. „Опитвам се да направя нещо лесно за смилане. Моята музика винаги е експериментална. Имам друга група, която излиза с албум, Климат – Там нямаме никаква структура на песента. Опитвам се да изследвам крайностите в различни музикални проекти, за да обогатя себе си, за да видя какви са възможностите ми. Когато знаете границите си, имате възможност да ги разширите. Това е целта ми като музикант”, каза Иванов.
Той отбеляза, че повечето съвременни банди са склонни към стандартна структура на песента (куплет, припев, куплет, припев, бридж). „Работи. Слушателят иска да чуе нещо познато. В среда, в която 15-20 секунди съдържание се изхвърлят в TikTok и YouTube шорти, е много трудно да привлечеш внимание в наши дни, ако не се придържаш към шаблон. Ето как артистите налагат идеите си върху музиката. Мисля, че това е лошо, но това е истината”, посочи композиторът.
„Напоследък рядко слушам рок, слушам предимно нео-соул, бъдеще-соул неща: Том Миш, Счупването е ръчно, Круангбин, Ник Хаким. Може би съм слушал китари с дисторшън и овърдрайв от години, може би ушите ми вече са изтощени от този звук и напоследък слушам много по-леки неща, което ме доведе до звука на този албум . “ той каза.
Всеки творец се влияе от други, но въпросът е как да използваш това вдъхновение, за да създадеш нещо свое. Иванов признава, че неведнъж е измислял нещо, което му е харесало, но след няколко удара на китарата е разбирал, че вече е публикувано от друг и е трябвало да се откаже от него. „Опитвам се да търся прогресии, за които не съм чувал. Дори и прогресията да е била използвана някъде, опитвам се да я използвам в различен контекст. Толкова много музика е написана, че вече е трудно да бъдеш оригинален.“
Албумът е вдъхновен от хора, прекарващи дълги периоди от време в изолация през последните години, принудени от пандемията от Covid.
„Това е вътрешно пътуване и себеоткриване, пресъздаване на конфликта между рационално и ирационално. Имаме емоционална страна и логическа страна на мозъка. Те често се сблъскват. Когато сме сами за дълго време, когато имаме шанс да помислим кои сме и какви сме, решаваме да продължим напред, като се занимаваме главно с темата за вътрешното себеоткриване и разрешаването на вътрешните конфликти Удавяне – Потопете се във вътрешния свят, вътрешно търсене на отговори.
По време на писането Иванов получава помощ от неочакван източник. „Получих китара, която принадлежеше на джаз китарист от Виена, който почина преди няколко години. Жена му продаде китарата на нашия бивш китарист, който я продаде на мен. Имаше нещо много необичайно в нея. Китаристите знаят, че колкото повече свириш на китара, толкова повече вибрации тя поглъща, вземи същите мелодии на другите ми китари”, обясни той.
Друга ценна помощ дойде от Национален фонд „Култура“ (ФКК), който финансира звукозаписния проект. Мултиинструменталистът посочи, че процесът, довел до финансирането, не е бил труден. „Понеже не познавам никого там, използвах стандартния маршрут и не мога да кажа лоша дума за NCF. Всичко по организацията мина безпроблемно. От Министерството на културата излизат хубави неща в подкрепа на българските творци. Надявам се това ще продължи и в бъдеще. През последните години дейността на NCF се разширява“, посочи той.
More Stories
Списък на стартъпите Unicorn в България (ноември 2024)
Фотоархивът предлага рядък поглед към ежедневието в комунистическа България
Над 40? Добре дошли в България за 2025 Skyrunning Masters