В проучването се казва, че имиграцията, отрицателният естествен прираст и застаряването на населението оказват силно влияние върху българската икономика

Демографският спад на България има силно отрицателно въздействие върху растежа на БВП от 2009 г. насам, със среден отрицателен ефект от около 0,9 процентни пункта годишно, сочи анализ на Българския съвет за икономически анализи (БСИА) на Демографските предизвикателства пред българската икономикаТова стана днес, петък, в сградата на Министерския съвет. Това отрицателно въздействие се равнява на около 45% от средногодишния темп на растеж на БВП за периода 2010-2021 г.

Това се дължи основно на миграцията и промените във възрастовата структура на населението. BCEA отбеляза, че в бъдеще, без промени в икономическите условия и политики, това отрицателно въздействие може да продължи и дори да се увеличи след 2035 г. поради ускореното застаряване на населението.

Намаляването на населението се дължи на глобални тенденции като намаляване на раждаемостта и застаряване, както и на специфични за страната фактори като процент на отрицателен естествен прираст и нетна миграция. Тези тенденции имат дългосрочно икономическо въздействие върху съвкупното производство, пазара на труда, социалната сигурност и регионалното развитие.

Демографските показатели показват негативни тенденции: раждаемостта остава под коефициента на заместване на населението, въпреки бавното му възстановяване от началото на новото хилядолетие. Коефициентът на смъртност в България е сред най-високите в Европейския съюз, а средната продължителност на живота е най-ниска – 74,2 години при средна за ЕС 80,6 години.

Проучването сочи още, че раждаемостта в България се характеризира с постоянен спад, който се ускорява по време на прехода след 1990 г. Икономическата криза и нарастващата политическа нестабилност са едно от обясненията за рязкото намаляване на раждаемостта до толкова ниски нива. Като друг фактор се представят културните промени и либерализацията на отношението към семейството и размножаването, които са част от втория демографски преход, възникващ в Източна Европа.

От началото на новото хилядолетие се наблюдава тенденция на бавно възстановяване за България, както и за други страни от Централна и Източна Европа, с известни колебания в раждаемостта по време на периоди на икономическа рецесия. През последните години раждаемостта в България е по-висока от тази в други страни от ЕС. Въпреки нарастването на средния брой деца на една жена, общата раждаемост в България остава под нивото на заместване.

Междувременно смъртността в България се покачва стабилно от десетилетия в резултат на процеса на застаряване на населението, започнал през 60-те години на миналия век. Общата смъртност в България е много висока в сравнение с други страни от ЕС, дори преди пика на смъртните случаи, наблюдаван по време на пандемията от COVID-19.

Очакваната продължителност на живота при раждане в България е най-ниска в сравнение с други европейски страни.

Има големи трудности при проследяването на миграционната динамика в Европа. Те са свързани с институционалните различия в административната имиграция и имиграционната регистрация за различните страни. В резултат на това данните за миграцията се характеризират с известна неточност в годините между преброяванията, което налага актуализирането им след всяко ново преброяване. От 2011 г. се наблюдава ново ускоряване на нетната миграция, достигайки относителни нива, подобни на тези през 1992 г.

След 2020 г. за първи път от много години емиграцията стана по-висока от емиграцията. Това се случи заради завръщането на много българи по време на пандемията и притока на бежанци от Украйна след руската инвазия през 2022 г.

Застаряването представлява сериозен риск за икономиката в средносрочен и дългосрочен план. Ефектите от нетната миграция, поради трудността за точно отчитане на миграцията, представляват основния краткосрочен и средносрочен риск за демографските перспективи на страната. Ако тенденцията от 2012-2019 г. продължи и през третото десетилетие на 21 век, това ще има силно негативно въздействие върху растежа на БВП.

Отбелязва се също, че здравните политики също са необходими, тъй като високата смъртност и ниската продължителност на живота се открояват като демографски показатели с особено силна специфика за дадена страна. Според проучването здравните политики са важни директни мерки за преодоляване на тези специфични за страната проблеми. Мерките могат да бъдат групирани в три категории: подобряване на достъпа до здравеопазване, разширяване на услугите за майчино и детско здравеопазване, подобряване на организацията на грижите за възрастни хора, което също ще има ползи, и икономически значими дейности в икономически изостанали райони.