В чакалнята на еврото българите се разделиха за присъединяването – EURACTIV.com

България може да се присъедини към еврозоната през 2024 г., но най-бедната страна в Европейския съюз е разделена относно възможността да изостави националната си валута и да влезе в клуба на единната европейска валута.

Красимир Атанасов, 37-годишният треньор по тенис, чакащ на опашка в обменно бюро в София, е нетърпелив за промяна.

Подобно на милиони свои сънародници, той емигрира в чужбина – в неговия случай във Финландия – и иска България да бъде „като другите европейски държави“ и да използва еврото.

58-годишната Валерия Петрова, която се определя като „националистка“, обаче казва, че иска да „запази лева“, националната валута на България.

Страхува се, че един ден страната ще се окаже в кожата на Гърция, която беше принудена да приложи болезнени структурни реформи в замяна на помощ по време на дълговата криза, която застраши членството й в еврозоната.

Друг мъж до нея в списъка на чакащите казва, че се опасява, че еврото ще означава по-високи цени – притеснение за много европейци, когато 12 държави започнаха да използват валутата на 1 януари 2002 г.

Дори една от асоциациите на туроператорите в страната, ABTTA, казва, че докато единната валута ще улесни бизнеса в сектора, тя се опасява от възможността за „ниска покупателна способност“ на българите.

Яке

България се присъедини към Европейския съюз през 2007 г.

Миналата година страната се присъедини към Европейския банков съюз и към валутния механизъм, според който страната кандидатка трябва да прекара най-малко две години, преди да бъде приета в еврозоната.

Планираният обменен курс за присъединяване е 1,95583 лв. за евро – същата стойност е имала валутата от създаването на еврозоната през 1999 г.

планирана кампания

Новото правителство, което положи клетва по-рано този месец след година на политическа безизходица, обеща да предприеме „всички необходими стъпки за присъединяване към еврозоната“.

Финансовият министър Асин Василиев призова за „широк обществен дебат“, за да убеди скептиците.

Попитан дали целевата дата за влизане е 2024 г., той каза на AFP в интервю през ноември: „Ще отнеме малко работа, но мисля, че е възможно“.

С изключение на Социалистическата партия, икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследвания на демокрацията (CSD) каза, че „има относителен консенсус“ в целия политически спектър в подкрепа на влизането в еврозоната.

Но много българи се страхуват от покачване на цените, защото все още си спомнят икономическата криза от 1996-1997 г., когато 14 банки се сринаха и инфлацията нарасна до над 300%.

Под натиска на Международния валутен фонд България създаде независим валутен борд, който фиксира курса на лева спрямо еврото.

Валутните бордове са по-строгият вариант, защото издават местна валута, когато има чуждестранна валута, която да я подкрепи, ограничавайки възможността на правителството да печата пари и да взема прекомерно заеми.

Валутният борд се разглежда от някои като твърд кожух за правителствената политика, тъй като той намали инфлацията и помогна на поредните български правителства да контролират финансите.

Страната има едно от най-ниските тежести на публичния дълг в Европейския съюз – около 24% от БВП.

Когато България се присъедини към еврото, част от протекционизма, предлаган от валутния борд, ще изчезне и страната вероятно ще може да взема заеми на по-ниски лихви, което тревожи някои политици.

Василиев казва, че е за друг механизъм, който да избегне „изпадането на страната в дългова спирала“.

риск от „обратен огън“

Освен потенциалните опасности у дома, Василиев разбира, че може да има „липса на политическа воля“ от други страни членки по отношение на влизането на България.

Въпреки че е най-бедната страна в Европейския съюз, страната с малко под седем милиона души отговаря на макроикономическите условия за влизане в еврото.

Именно високото ниво на корупция в България тревожи нейните партньори от Европейския съюз.

Европейски източник посочи „вдигнати въпроси относно България и действащите регулации“ за борба с болести като пране на пари и корупция.

Прекратяването на този вид практики е в основата на програмата на новото правителство, но трябва да се извърви още малко, преди да убеди ЕС, че е готов.

Източникът каза, че Брюксел трябва да се увери, че присъединяването на България „няма някак си контрапродуктивно“.

Някои българи се притесняват, че чакането им за влизане в единната валута може да се окаже задържано, докато продължава кандидатурата им за Шенгенското пространство.

Все още не е член на Свободната зона, въпреки че отговаря на техническите изисквания за присъединяване преди 10 години.