ЕС дава зелена светлина на Хърватия за присъединяване към еврото през 2023 г

БРЮКСЕЛ: Във вторник финансовите министри на Европейския съюз дадоха окончателна зелена светлина на Хърватия за приемане на единната евровалута на 1 януари 2023 г.

„Бих искал да поздравя моя колега Здравко Марич и цяла Хърватия за това, че станаха 20-ата страна, която се присъедини към еврозоната“, каза Збеник Стангора, министър на финансите на Чехия, която е ротационен председател на ЕС.

Преминаването на Хърватия от куна към евро през 2023 г. ще дойде по-малко от десетилетие след присъединяването на бившата югославска република към Европейския съюз и ще отбележи нов крайъгълен камък в интеграцията на блока.

„Това е време за празнуване… и акт на убеждение“, каза Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, на церемония по подписването в Брюксел.

„Цяла Хърватия реши с убеденост важността на присъединяването към еврозоната и еврозоната“, добави тя.

С приемането на необходимите законови текстове за историческата стъпка министрите официално определиха еврото на 7,53450 HRK.

Новият член се присъединява към групата в труден момент, когато еврото се доближава до паритета спрямо щатския долар, симптом на задаващата се криза на разходите за живот в икономиката на еврозоната.

„Всички сме изправени пред много сериозни предизвикателства тези дни, но е ясно, че с политики и координирани действия вярвам, че можем да се справим с тези предизвикателства“, каза Марек при пристигането си за среща с колегите си в Брюксел.

За да се присъедини към еврото, Хърватия изпълни строги условия, включително поддържане на инфлацията в същия диапазон като в страните от ЕС, както и приемане на разумни публични разходи.

Хърватия изрази готовността си да приеме единната валута при присъединяването си към Европейския съюз през 2013 г., а решението да се разреши влизането в Загреб идва, когато еврото току-що отпразнува своята 20-та годишнина.

На 1 януари 2002 г. милиони европейци в 12 държави се отказаха от лирата, франка, германската марка и драхмата в замяна на еврооблигации и монети.

Оттогава към тях се присъединиха още седем държави: Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и накрая Литва през 2015 г.

България е поредната страна, която ще се присъедини към еврото и декларира готовност да го приеме от 1 януари 2024 г.

Членовете на еврозоната обаче са загрижени за дългосрочната стабилност на българската икономика, а София все още няма същата политическа подкрепа като Хърватия.

Правителствата на Европейския съюз се опасяват да повторят грешките от първите дни на еврото, когато страни като Гърция се втурнаха към крехката единна валута, проправяйки пътя за дълговата криза в еврозоната.

Подобно на гражданите, които са прегърнали еврото преди тях, много хървати се опасяват, че въвеждането на еврото ще повиши цените – особено след като компаниите ще събират цените, когато преминат от куна.

Изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис настоя, че присъединяването към еврото ще „донесе осезаеми икономически ползи“ на Хърватия.

Той добави, че използването на еврото „ще направи инвестирането във вашата страна по-лесно и по-привлекателно. Това ще намали бариерите пред бизнеса и ще премахне разходите за обмяна на валута.“