ЕС заяви, че Хърватия е готова да приеме еврото през 2023 г

Европейската комисия заяви в сряда, че Хърватия е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврозоната, проправяйки пътя на страната да стане 20-ият член на единната валута на 1 януари.

Преминаването на Хърватия от куна към еврото ще настъпи по-малко от десетилетие след присъединяването на бившата югославска република към Европейския съюз, отбелязвайки нов етап в интеграцията в ЕС.

Изпълнителният директор на ЕС каза, че Хърватия е изпълнила строги условия, за да бъде част от единната валута, включително поддържане на инфлацията в същия диапазон като своите колеги от ЕС, както и приемане на стабилни публични разходи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че присъединяването към единната валута „ще направи икономиката на Хърватия по-силна, като ще донесе ползи за нейните граждани, предприятия и обществото като цяло“.

„Приемането на еврото от Хърватия ще укрепи допълнително еврото“, добави тя.

Европейската централна банка също даде положително становище в отделен доклад, публикуван в сряда.

Хърватия изрази желанието си да приеме единната валута след присъединяването си към Европейския съюз през 2013 г., а решението на Брюксел идва, когато еврото току-що отпразнува своята 20-та годишнина.

Хърватия все още се нуждае от одобрението на финансовите министри на ЕС, които се очаква да дадат пълната си подкрепа през юли.

„Индикациите, които имаме, са положителни. Така че нормално бих очаквал мярката да премине и Хърватия ще може да се присъедини към еврозоната от следващата година“, каза изпълнителният вицепрезидент на ЕС Валдис Домбровскис.

Домбровскис, висшият икономически служител на комисията, трябва да пътува до Загреб в четвъртък, за да представи официално становището на хърватското правителство.

Хърватският премиер Андрей Пленкович изрази увереност, че страната му ще се присъедини към валутния клуб през новата година.

Пленкович каза на пресконференция в Берлин, че целта на страната е да влезе в Шенгенското пространство на отворената граница на същата дата.

Страхове от покачване на цените

На 1 януари 2002 г. милиони европейци в 12 държави се отказаха от лирата, франка, германската марка и драхмата в замяна на еврооблигации и монети.

Оттогава към тях се присъединиха още седем държави: Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и накрая Литва през 2015 г.

България е следващата страна на линия за присъединяване към еврото и обяви готовността си да го приеме от 1 януари 2024 г.

Членовете на еврозоната обаче са загрижени за дългосрочната стабилност на българската икономика, а София все още няма същата политическа подкрепа като Хърватия.

Правителствата на Европейския съюз са загрижени за повтарянето на грешките от първите дни на еврото, когато страни като Гърция се втурнаха към единната валута с крехко финансиране, проправяйки пътя за дълговата криза в еврозоната.

Подобно на гражданите, които приемат еврото преди тях, много хървати се опасяват, че въвеждането на еврото ще повиши цените – особено след като компаниите ще събират цените, когато преминат от куна.