ЕС подкрепя влизането на Хърватия в Шенген, отхвърля България, Румъния | ЕС новини

Европейският съвет одобри влизането на Хърватия в Шенгенското пространство без паспорти от 1 януари.

Членовете на ЕС потвърдиха приемането на Хърватия в Шенгенското пространство без паспорти, като същевременно отхвърлиха кандидатурите на България и Румъния.

Решенията бяха взети в четвъртък по време на среща на министрите на вътрешните работи на ЕС в Брюксел.

„Последната стъпка е направена! Прието решение на Съвета – Вече е официално потвърдено, че Хърватия ще се присъедини към Шенгенското пространство на 1 януари 2023 г.“, каза постоянният представител на Хърватия в ЕС в туит в четвъртък.

„Шенгенското пространство се разраства за първи път от повече от десетилетие“, написа в Туитър Чешката република, която е ротационен председател на ЕС. „Министрите одобряват членството на Хърватия от 1 януари 2023 г.!“

Еврокомисарят по вътрешните работи Йилва Йохансон каза, че на Румъния и България е отказан достъп.

„Не сме единни по отношение на присъединяването на Румъния и България, което ни прави много слаби и това също ме натъжава“, каза той.

„Вие заслужавате пълноправно членство в Шенген, заслужавате достъп до свободно движение в Шенгенското пространство“, каза Йохансен.

Консенсусна подкрепа

Пълното присъединяване към най-новите членове на ЕС – България и Румъния се присъединиха през 2007 г., Хърватия през 2013 г. – изискваше единодушна подкрепа от техните партньори.

И трите държави вече частично се придържат към Шенгенския правилник, но контролът по вътрешните граници все още не е премахнат.

Притесненията сред съюзниците на триото относно организираната престъпност, неразрешената миграция и други опасения за сигурността отдавна са отстранени.

Миналия месец изпълнителната власт на ЕС, Европейската комисия, постанови, че трите страни кандидатки отговарят на техническите критерии за присъединяване, а Европейският парламент също гласува в подкрепа на тяхното членство.

Инициативата на Хърватия не срещна съществена съпротива от нейните партньори в ЕС. Но Австрия е почти сигурно да наложи вето на усилията за българска и румънска имиграция преди срещата в четвъртък, тъй като голям брой хора преминават нейните граници без разрешение през Балканите.

Австрийският вътрешен министър Герхард Гарнер поднови яростната опозиция на страната си, като отбеляза, че повече от 100 000 души са влезли в Австрия без разрешение тази година.

„Системата не работи сега“, каза той пред репортери.

Пътища за търсещите убежище

Австрийските власти са заинтересовани, че премахването на вътрешните гранични проверки ще направи България и Румъния маршрути за търсещите убежище.

Десните членове на парламента от Шведските демократи се противопоставиха на членството на трите страни, които се надяват, като се позоваха на подобни опасения.

Румънският премиер Николае Чука каза в сряда, че неговото правителство е провело „срещи на най-високо ниво“ с Австрия и данните показват, че „Румъния не е в миграционните потоци, които предизвикват страх“.

„Нелегалната имиграция е политически много чувствителна в много страни членки… но блокирането на присъединяването на Румъния към Шенген няма да доведе до отговорите, които Австрия иска“, каза той на пресконференция, добавяйки, че „сегашното състояние на несигурност не може да продължи“.

Премиерът на Холандия Марк Рюте нашумя миналата седмица, когато обвини българските граничари във вземане на подкупи.

Холандският парламент също ще вземе отношение, което означава, че България е по-вероятно да се присъедини по-късно от другите двама кандидати.

„цинизъм“

Българският президент Румен Радев написа във Фейсбук, че трима български граничари са били убити през последните месеци при охрана на външните граници на лагера.

„Вместо европейска солидарност България получава цинизъм“, каза Радев.

В опит да облекчат притесненията на своите партньори, България и Румъния на два пъти през последните месеци призоваха за мисии на ЕС за установяване на фактите с национални експерти.

Подобно на много други въпроси на ЕС, които изискват единодушно гласуване през последните месеци, Унгария изглежда е готова да отложи влизането им, до голяма степен поради съпротивата на дясно правителство, чийто достъп до европейските фондове за възстановяване от пандемия беше спрян поради опасения за корупция. .

Така нареченото Шенгенско пространство включва 26 държави – 22-те държави от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Приблизително 1,7 милиона души живеят в една страна от Шенген и работят в друга. Всеки ден около 3,5 милиона души преминават вътрешната граница, без да е необходимо да показват самоличността си.

Шенгенските правила позволяват свободно движение на повече от 400 милиона европейски граждани и предприятия, но държавите могат да въведат временни проверки въз основа на вътрешни заплахи за националната сигурност и много от тях го правят редовно.