PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Зад обектива на сюрреалистичната сатирична Бенка Челязкова, плодовита българска режисьорка – The Calvert Journal

Като цяло повече от половината от седемте игрални филма на Желязкова бяха забранени за публично гледане в социалистическа България: Животът тече тихоИ вързан балон, И Голяма нощ за къпане (1980), както и два документални филма, Светлата и тъмната страна на нещата (1982) и спи моето бебе (1982), и двете за жени, живеещи в държавни затвори. Желязкова обаче не спира да работи както в игрални, така и в публицистични филми, въпреки пречките, пред които е изправена.

Изпълнени с герои, които са или действителни бегълци, или затворници на душата, филмите на Желязкова не правят простата грешка, като приравняват държавното потисничество с психологически мъки, а по -скоро отварят пътя за тяхното съвместно съществуване и дори сливане. Нейната непоколебима позиция по отношение на етиката на колективното действие при потиснически режим е в основата на противоречието между това, че е българка при държавния социализъм.

За щастие Желязкова не беше напълно изгонена. Любопитно е, че през 60 -те години, когато условията й на работа все още непрекъснато затрудняват, Желязкова получава едно от най -високите отличия, присъдени от НРБ, за приноса си в областта на изкуството и културата.

И въпреки пречките у дома, Желязкова все пак успя да спечели признание за работата си в чужбина. Режисьорът е първата жена режисьор от България, която участва в конкурси като Кан: нейният филм за женски държавен затвор, Последната дума, Прожектиран в Croisette през 1974 г. Филмово списание разнообразни Той определи филма като „лирично направен, иновативен, поетичен“, приписвайки своя „подчертан визуален усет“ на режисьора му. Шест години по -късно Желязкова има премиера голяма нощ вземете душ В Un Certain Regard тя отново бе похвалена от критиците. Тези режисьори предоставиха рядка възможност на режисьора да се срещне с връстниците си от другата страна на Желязната завеса, дори ако тези срещи наистина бяха еднократна възможност да покаже филмите си извън контролирани от правителството български зали.