Защо чуждите инвестиции заобикалят България?

Гърция, където средните летни температури надвишават 30 градуса по Целзий, привлече Microsoft и Google да изградят мощни центрове за данни. Електрическият автомобил Citroen C3 ще се произвежда в Сърбия. Моделите на Ford се произвеждат в Румъния. Китайският автомобилен производител BYD създава фабрика в Унгария, а Intel инвестира 4,6 милиарда евро във фабрика в Полша.

Това е само моментна снимка на конкуренцията за привличане на чужди инвестиции в Източна Европа.

България също участва в това състезание. Често обаче изглежда, че инвеститорите го гледат и след това го пренебрегват. Най-очевидният пример в последните години е Volkswagen, който избра Турция, въпреки членството на страната в Европейския съюз. По-късно пандемията и други фактори попречиха на германския концерн да се разшири в региона, но поуката е, че България има структурни проблеми и не може да разчита само на членството си в ЕС, за да привлече гигантите.

Защо инвестициите ни заобикалят?

Политическа нестабилност, липса на ясно законодателство и чести промени в него, тромави административни процедури, ниска ефективност на институциите и липса на дългосрочно стратегическо планиране на инвестиционната дейност в страната. Това са едни от основните проблеми пред потенциалните инвеститори, смята доц. Димитър Златинов, зам.-декан на Стопанския факултет на СУ. Той подчертава, че всеки един от тях е важен, както и нарастващата конкуренция в региона.

В текстилната индустрия, например, пропуснахме възможности да прехвърлим производството на водещи световни марки от Западна Европа в страни от Далечния Изток (като Китай, Виетнам и Камбоджа), от които страни в региона като Турция, Румъния и Чехия са се облагодетелствали“, посочва икономистът.

Той цитира и неуспеха при привличането на Volkswagen, който…

Покажете, че малкият размер на пазара и все по-ограничените човешки ресурси в България също създават проблеми за инвеститорите.

Всичко това води до един от най-важните икономически проблеми пред България – спадът на инвестиционната активност

Това все повече ще представлява сериозна пречка за растежа в цифровата ера, в която живеем.

Забавянето на средствата от оздравителния план също оказва негативно влияние, както и запасите от спестявания в банковата система и ограниченията върху реинвестирането на печалбите от чуждестранни инвестиции в България. Златинов обаче смята, че дискусията по тези въпроси е „бавна“.

Това показва липсата на дългосрочна стратегия за развитие на страната.

Инвестиционен рекорд през 2023 г.?

Новата година започна с гръмки изказвания на правителството в оставка, че миналата година в България са направени рекордни чуждестранни инвестиции. Това е далеч от истината, защото привлечените чуждестранни инвестиции са нищо в сравнение с това, което видяхме в навечерието на световната финансова криза от 2007-2008 г., когато импулсът за предстоящото присъединяване към ЕС достигна 30% от БВП. брутен вътрешен продукт.

Статистиката обаче показва, че ръстът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) ще се ускори до годишен ръст от 38% през 2023 г. Така през миналата година те надхвърлят 7,1 млрд. лв. и възлизат на 3,85% от БВП.

Разбивката показва, че по-голямата част от тези пари всъщност са реинвестирани печалби от чужди компании, които вече присъстват в България. През миналата година това възлиза на 6,5 млрд. лв., като в годините след пандемията от Covid се наблюдава ръст на дела на реинвестираните печалби от чуждестранни инвестиции.

Но приходите от външни преки инвестиции на страната за 2023 г. ще достигнат £12,7 милиарда, или 6,9 процента от БВП. Златинов посочва, че това е много неблагоприятна тенденция, която всяка година се задълбочава.

Според него именно това пречи на преструктурирането и цялостното прилагане на дигиталните технологии в производствения процес, което е задължително за изграждането на модерна икономическа система, напълно интегрирана в глобалните вериги на доставки в съответствие с концепцията за Индустрия 5.0.

Структурата на ПЧИ през 2023 г. показва, че около 57% от тях (около 4 млрд. лв.) идват от четири страни – Швейцария (22%), Австрия (13%), Холандия (12%) и Белгия (10%). . Българският износ за тези страни представлява 8% от общия и възлиза на 6,95 млрд. лева.

Силните облаци над Германия миналата година доведоха до свиване на преките чуждестранни инвестиции оттам до 2,5% от общите, спад от 24% през 2018 г.

По-голямата част от общите ПЧИ са във финансовия сектор (42%), като банките са част от него с рекордни печалби за 2023 г. Той е следван от производството (36%), което остава структурната детерминанта на износа на стоки, с едва 2,3% в професионални дейности и научни изследвания, наслаждаващи се… С дългосрочен потенциал за технологично обновяване на икономиката.

В пряка връзка със спада на цените на енергийните ресурси, преките чуждестранни инвестиции в енергийния сектор намаляват.

Такава структура на ПЧИ не може да се определи като устойчива и генерира потенциал за дългосрочен икономически растеж, което е причината за значителния отлив на печалби от ПЧИ от страната.“

Ниските данъци не са достатъчни

Въпреки постигнатия растеж през миналата година, по-голямата картина показва, че не е възможно да се възстанови ускоряващата се динамика на преките чуждестранни инвестиции в страната за повече от петнадесет години от периода преди присъединяването на България към Европейския съюз. Освен традиционните вътрешни причини фактор остава и непреодоляното влияние на световната финансова криза, както и последвалите сътресения в еврозоната.

Ясно е, че запазването на корпоративния данък от 10% не е достатъчно за привличане на повече чуждестранни инвестиции“, посочва Златинов.

За сравнение

В сравнителен план съотношението на инвестициите към БВП е сравнимо със средното за еврозоната, но това не е особено добро, тъй като покупателната способност в България е едва 60% от средната за еврозоната.

Златинов посочва, че премахването на тази разлика означава много по-високи темпове на икономически растеж и съответно по-висока инвестиционна активност, която да движи този растеж.

Европейската комисия очаква икономическият растеж в Румъния да се ускори на фона на забавяне на инфлацията и значително увеличение на инвестициите в страната през 2024 г. на базата на финансиране от фондовете и програмите на ЕС, което не се очаква да се случи в България.

Както в Румъния, така и в Хърватия, с които България често се сравнява, бруто капиталообразуването като дял от БВП е по-високо от това в България и над средното за еврозоната.

Необходими са действия, а не думи

Политическа и законодателна стабилност, устойчиви реформи за качествено образование и здравеопазване, ефективна съдебна система, насочване на средства и програми на ЕС към проекти с дългосрочен потенциал за развитие на икономиката в цифрова и зелена трансформация и изграждане на пътна инфраструктура. Това са само част от нещата, които държавата трябва да направи в опит да увеличи инвестиционната активност в страната.

Тази статия е преведена с подкрепата на DeepL.