Здравната система на България е в риск заради недостиг на кадри – EURACTIV.com

България има 29 000 медицински сестри, 16 900 не достигат, за да може здравната система да функционира нормално, сочи проучване на Българския съвет за икономически анализи, което е довело до кризисна ситуация в много части на системата, поставяйки пациентите в риск.

Отделението по детска онкология в столичната болница „Царица Йоанна“ е пред спиране на обслужването на болни деца заради липса на медицински сестри. Подобна е ситуацията и в много по-малки болници извън столицата София.

Но много държавни институции не могат да си позволят да плащат на медицински сестри повече от 750 евро, увеличавайки заплатите на лекарите, които не могат да финансират.

„Преди 10 години за първи път разбрахме, че ще имаме проблем с медицинските специалисти в дългосрочен план. През 2019 г. актуализирахме прогнозите за пазара на труда и този недостиг изглеждаше още по-голям. Използвайки данните на Евростат за всички страни-членки на ЕС, Опитахме се да навлезем по-дълбоко в темата и да измерим недостига в дълбочина“, казва Ралица Кънева, един от авторите на доклада.

В европейски контекст България предлага ниски заплати на своите медицински специалисти, което означава, че мнозина търсят по-добре платени позиции в чужбина.

Освен това в анализа се отбелязва, че българският език, като основен език на работните места в здравеопазването, е бариера за привличането на специалисти от други държави.

В България се падат 419 медицински сестри на 100 000 души от населението при средно за ЕС 666,3 на 100 000 души от населението. Съотношението между броя на медицинските сестри и броя на лекарите е 0,97:1, което означава, че в българската здравна система лекарите са повече от медицинските сестри. Световната здравна организация препоръчва съотношение 3:1, за да се осигури адекватно функционираща здравна система.

Интензивен етап на психиатрично лечение

Данните от проучването може би показват, че през 2021 г. България ще има повече лекари на 100 000 души от населението в Европа, но се открояват специфични дефицити.

Има недостиг на около 1000 общопрактикуващи лекари и над 460 психиатри. Хиляда общопрактикуващи лекари се равняват на 1/4 от броя на хората, необходими за работа на системата.

Предвижда се недостигът на психиатри да надхвърли 70% до 2021 г., а образователната система само частично компенсира броя на лекарите и медицинските сестри, които напускат здравната система. През последните 20 години Съветът на Европа многократно е констатирал проблеми с нечовешкото отношение към някои пациенти в законни арести поради недостиг на български служби за психично здраве и персонал.

Със сигурност днешната образователна система не може да компенсира напускането на работната сила от системата”, казва Ралица Ханева.

Случайно местоположение

Друг проблем на българското здравеопазване е, че между 1/3 и 1/5 (в зависимост от специалността) от служителите са разположени в столицата София.

Повече от половината специалисти са в шест от 28-те области на страната – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. Медицинските университети в България са разположени в центровете на тези региони.

Сега в системата влизат по-малко специалисти, отколкото излизат от нея, а броят на лекарите, преминали специалност „обща медицина“, за да станат лични лекари, е недостатъчен.

„Интересът към някои специалности е много слаб“, отчита проучването. Така например годишно специализират по десетина психиатри, а 460 липсват.

Образователната система не компенсира напускането на лекари и медицински сестри, а само частично покрива напускането. Проблем е и застаряването на работната сила в сектора.

Пазарът не работи

„Пазарната структура на здравеопазването означава, че има стимули за завършване на едни специалности и няма стимули за завършване на други“, посочват авторите на анализа. Примери за популярни специалности са пластична хирургия или кардиология и една по-малко популярна, вътрешни болести.

„Общопрактикуващите лекари са претоварени именно защото са най-лошите работници. Същото е и с медицинските сестри“, каза той.

„Трябва да помислим много сериозно за връщането на лекарите и сестрите, които са напуснали България, макар и до известна степен. Как да ги привлечем обратно? Освен това трябва да помислим дали можем да привлечем студенти от българска диаспора, за да засилим капацитета на организацията“, казва Ганева.

Анализът заключава, че това ще подобри функционирането на здравеопазването в България и ще подобри значително здравето на гражданите в дългосрочен план.

Прочетете повече с Euractiv