Как българските избори ще играят роля във войната в Украйна

реклама

Българският парламент официално одобри временно правителство, което ще остане на власт до предсрочните парламентарни избори и редовните европейски избори през юни.

Това са шестите национални избори в страната за близо три години.

Номинираният за премиер Димитър Клавчев е член на дясноцентристката партия ГЕРБ на Бойко Борисов.

„Нашата основна задача е да организираме честни избори. Приех цялата отговорност и роля, която ми е дадена от конституцията. Имам доверието на хората, които ме избраха. И аз им вярвам. Ние трябва да сме гарант за стабилност, “, каза Клавчев по време на пресконференция.

Временното правителство беше съставено от ГЕРБ и либералните центристи на ДПС, основната партия на турското малцинство, което е свързано с Европа за обновяване в Европейския парламент.

Калин Стоянов, една силно разединителна фигура сред българите, беше назначен от Клаусев за министър на вътрешните работи. Стоянов беше осъден от обществеността за лошото управление на протестите на футболните фенове през ноември миналата година, които бяха белязани от полицейска бруталност.

На фона на критиките българският президент Румен Радев заяви, че не е участвал в избора на министри за временното правителство. „Трябва да е ясно, че премиерът Клавсев ще управлява страната с министрите си, а не аз. И в тази ситуация той има право да избира екипа си и аз уважавам това право“, каза Радев. Той каза още, че ако той е отговарял за назначаването на временното правителство, нямало да назначи министър Калин Стоянов.

Президентът Радев е поддръжник на партията на бившия премиер Кирил Петков „Продължаваме промяната“, либерално движение, критично към сегашното временно правителство.

Според ексклузивно проучване на IPSOS/EURONEW за избирателните намерения, българите са леко настроени към управляващата партия ГЕРБ. Партията „Продължаваме с промените“ е на второ място, а проруската крайнодясна партия „Възраждане“ е на трето.

Предишното българско правителство беше разпуснато на 5 март, девет месеца след встъпването си в длъжност, след като премиерът Николай Тенков подаде оставка, за да продължи прехода.

Тенков беше назначен след споразумение между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, два от основните политически съперници в страната. Неговият наследник Мария Габриел оттегли кандидатурата си след това, което се смяташе за договорен правителствен цикъл.

Според Габриел, депутат от ГЕРБ, той е отказал да поеме ролята заради липса на консенсус в кабинета. Правителството трябва да разработи антикорупционни реформи в съответствие с неотложните изисквания на ЕС. Двете враждуващи политически партии обаче не успяха да постигнат споразумение.

През 2020 г. България беше разтърсена от масови антикорупционни протести. Така тогавашният премиер Бойко Борисов беше принуден да подаде оставка. След тези митинги българското политическо ръководство не беше в състояние да осъществи каквито и да било реформи, което хвърли страната в спирала на политическа нестабилност.

България е един от най-близките съюзници на Москва в ЕС. Президентът Радев, който е проруски настроен, е широко обвиняван от опонентите си, че е проруски. Той осъди Украйна за войната й с Русия, но отказа да предложи помощ на Киев.

Има опасения, че настоящата нестабилност може да засили присъствието на националистически и проруски партии, задълбочавайки разделението.