Как (не) да произвеждаме служители за българските експортни индустрии

Недостигът на работна ръка е едно от основните предизвикателства пред компаниите в България – както за българските, така и за чуждестранните инвеститори. Тъй като разходите за труд стават все по-високи – понякога в резултат на този недостиг – големите компании отказват да инвестират в България или затварят фабриките си и преместват производството.

Според проучване на Световната банка това е най-голямата пречка за 22% от фирмите в България, а само в производствения сектор този дял достига една трета.

Този проблем накара Българския съвет за икономически анализи да проучи до каква степен ръстът на износа през последните години е довел до нарастване на броя на учениците, записани в програмите на професионалните гимназии, специализирани в експортни отрасли. Анализът взема предвид и различията между регионите.

Данните показват, че въпреки значителния ръст на износа след влизането на страната в ЕС – от 39 на 56% като дял от БВП – това не се отразява особено в програмите на професионалните гимназии.

Има ръст на записаните в средното професионално образование след 2019 г., но основно в ИТ програмите – не в тези, свързани с експортни индустрии, като машини, производство и преработка.

Важно е да се отбележи, че общият брой на студентите в направления, свързани с експортни индустрии (селско стопанство, производство, преработка, машини) значително намалява“, отбелязват авторите на анализа Теодора Цанкова и Юто Йотов.

Анализът показва, че през 2020 г. делът на учениците в експортния сектор е бил едва 42% от всички ученици в професионалното образование, в сравнение с 55% през 2008 г.

Проучването дава пример за това с германската компания Volkswagen, която преди години искаше да отвори завод на Балканите. България обаче загуби конкуренцията и Турция беше победител, макар и за кратко, тъй като автомобилният гигант изостави напълно региона по време на пандемията и реши да се фокусира върху завода си в Словакия.

Volkswagen имаше нужда от 3000 автомобилни инженери, които да работят на обекта. Всяка година тук завършват само 20 нови души. Колко поколения трябва да се върнем тогава, за да съберем нужната работна ръка?“, пита риторично икономистът Атанас Кацарчев.

При представянето на доклада Цанкова посочи, че ръстът на експортната активност е положителна промяна на пазара на труда, тъй като води до…

По-висока производителност и по-високи заплати.”

Уловка 22

Според изследването в регионите с по-изразена индустриална база професионалното образование е по-разпространено и предпочитано от учениците.

Докладът отбелязва, че нарастването на местната експортна дейност прави професионалното обучение по-привлекателно, тъй като осигурява бърз достъп до атрактивни местни възможности за работа.

Най-големият проблем идва там, където няма такава индустрия, а има само добри намерения. Росица Стилянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България описа ситуацията като „проблем 22”: Ако в определени региони има развити предприятия, там ще се развива и професионално обучение – но в по-слабо населените райони не можем да отваряме нови предприятия. Правила за производство, защото там нямаме нужния талант.

Тя добави, че в България няма реална система за прогнозиране на нуждите на бизнеса на местно ниво.

Работодателите могат да подават заявления за работа в училищата, когато е необходимо. Да предположим например, че има нужда от нови служители в корабостроенето. Гимназията, в която работодателят кандидатства обаче, е само една и тя не е достатъчна, за да отговори на нуждите му. Тя обясни: „Нямаме ясна картина каква е материално-техническата база на професионалните гимназии и от какво имат нужда, за да можем да инвестираме в тях.

Българският финансов министър Людмила Петкова добави, че за да произвежда квалифицирани служители, страната трябва да гледа напред, да идентифицира стратегически отрасли и да осигури по-голяма гъвкавост и адаптивност в образователната система, за да подпомогне развитието на индустрията, така че това да доведе до национален икономически растеж.

Превод Цветозар Винсент Йолов