Намаляване на сивата икономика и недекларирания труд, според BICA

Българската асоциация на индустриалния капитал (BICA) представи своята Национална харта за недекларирана заетост на онлайн събитие в понеделник. На събитието присъстваха повече от 60 представители на изпълнителната и законодателната власт, работодатели, синдикати, научни и неправителствени организации и медии.

Неоторизираната заетост в българската икономика според работодателите е 25,3%, а според служителите е около 33%, както се разкри по време на онлайн кръглата маса.

„Повече от 10 години BICA последователно провежда политики и инициира мерки пред изпълнителната власт за ограничаване на сивата икономика. Последният индекс на индекса на тайната икономика в България, споменат в съставния индекс, е 21,48%, докато през 2010 г., когато започнахме да го измерваме, той беше 36,65%. Въпреки рязкото намаляване, темпът му е много по-висок от средния за Европа. От 2019 г. насам се поставя специален акцент върху усилията ни за намаляване и предотвратяване на недекларираната заетост. Целта на Националния пакт за недекларираната заетост, която представяме днес, е да предостави конкретни препоръки за прилагане на мерки и политики, чрез които ще настъпят трайни и устойчиви промени в отношението към практиките в сянка в българското общество, така че то да бъде толерирано, каза председателят на Управителния съвет на BICA Васил Велев начало на онлайн събитието:

„Въпросът за неразрешената заетост е много важен за всички участници на пазара на труда. Свидетели сме на низходяща тенденция, която може да се дължи на поредица от законодателни и изпълнителни мерки, които правителството предприе през последните години.“ Каза заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който е и председател на Генералния съвет за ограничаване и предотвратяване на неформалната икономика и вярвам, че като продължим съвместните си усилия, ще допринесем за по-нататъшно намаляване на сивата икономика в България. Неразрешена работа. Неговото изказване беше подкрепена и от Маринела Петрова, заместник-министър на финансите, която заяви: „Кризата, причинена от пандемията COVID-19, спомогна за промяна на нагласите към обявата за работа, защото само по този начин компаниите и гражданите ще се възползват от правителството. Мерки за помощ срещу кризата. Хората трябва да разберат, че обявяването на работа подобрява приходите, което от своя страна дава възможност на страната да използва повече инвестиционни пари. „

Председателят на Икономическия и социален съюз Зорница Росенова заяви пред участниците в кръглата маса, че „съветът е много подходяща платформа за продължаване на бъдещи дискусии за намаляване на неразрешената заетост. Със сигурност мога да кажа, че комисионната група е готова да работи с правителството и социални партньори за изследване на връзката между настоящите практики в сянка. „И нови форми на заетост.“

Националната харта е първият по рода си документ не само в България, но и на европейско ниво. Това е резултат от едногодишна работа на повече от 50 експерти, които анализираха резултатите от две национално представителни проучвания, във фокус групи, в офис проучвания, задълбочени интервюта и др.

Според изследванията пет са най-често срещаните форми на неразрешена работа. Работа без договор, работа по договор, но с фалшиви клаузи и надплащане на необлагаема сума в брой, поверителни трудови договори, фалшива самостоятелна заетост и неплатен извънреден труд.

Според д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията и директор на проекта, както работодателите, така и служителите посочват, че най-често срещаната практика е да се сключва договор с фиктивни условия и да се плащат допълнителни, необлагаеми парични средства. Диапазонът е между 25% и 30%. На второ и трето място двата отбора поставиха съответно неплатени резултати за извънреден труд и договори за работа под прикритие. Нашите резултати показват, че най-застрашените сектори са търговията, ремонт на моторни превозни средства и мотоциклети, строителство, хотели и ресторанти, транспорт, логистика и куриерски услуги, както и селското стопанство, горското стопанство и рибарството. „

Най-високи нива на недеклариран труд са отчетени във Видин (33,5%), Ямбол (32,6%) и София (32,5%), докато най-ниски са в регионите Кюстендил (24,1%), Смолян (23,6%) и Търговище (21,1 %). Най-уязвимите групи са младите хора, навлизащи на пазара на труда, както и пенсионерите, тоест хората, които вече са достигнали края на трудоспособна възраст и търсят начини за увеличаване на доходите си.

Текущо разследване потвърди първоначалните предположения на BICA за акредитация сред характеристиките на обучението, квалификацията и възможностите за участие в практики в сянка на работното място. Това е по-вероятно да се случи с по-малко образовани и неквалифицирани служители.

За да се намали формата на неразрешена заетост, беше подчертана необходимостта от намаляване на възможността за извършване на плащания в брой, което е източник на практики в сянка.

Сред основните препоръки на анкетираните работодатели беше да се промени настоящият модел до 57% средната застрахователна сума за всички осигурителни средства по сметката на работодателя и 43% средната застрахователна сума по сметката на служителя. Препоръчва се да се увеличи делът на осигурителните вноски за сметка на служителя, като същевременно се запази размерът на нетната работна заплата. Това значително ще намали финансовата полза за работодателя от недеклариран труд и същевременно ще увеличи финансовата полза за служителя не само за работа по трудов договор, но и за осигуряването му в замяна на пълния размер на общата заплата.

„През последните години недекларираният труд винаги е бил във фокуса на работата на Главната инспекция по труда. През 2021 г. нашите екипи ще проучат 2000 компании, които смятаме, че имат голям риск да работят с фалшиви договори. Напълно подкрепям представените предложения“, каза Ромиана Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда., Вярвайки, че това трябва да бъде част от единна национална стратегия за ограничаване на недекларирания труд, в която трябва да участват и социалните партньори.

Резултатите от различните анализи показват, че са необходими по-широки публични кампании между работодатели и служители за ползите от рекламираната работа, в допълнение към търсенето на механизми за въвеждане на системи за възнаграждения и стимули за подходящи работодатели, които спазват трудовото законодателство.ibna