Образът на България и българите в световното кино ᐉ Новини от Fakti.bg – Култура

Първо да уточня, че не говорим за участието на България или българите в световното кино, а по-скоро за образа на България и българите, както те се представят и представят в световното кино. Разбира се, говорим основно за американското.

Прегледът започва с класическия филм „Казабланка“ от 1942г. Много българи може би не са гледали този филм, а дори и тези, които са го гледали, някак не са обърнали внимание на сцената с българската двойка, всъщност прясно женени. Сюжетът за билетите, които всеки иска да получи, за да отиде в Америка и да избяга от немската окупация, е във фокуса на филма. Включително красивата и чувствена млада българка и нейния млад съпруг Ян. Визата е скъпа, особено по втория метод, а на българина не му стигат парите, предвид скъпия полет от България през Европа до Казабланка. Младата българка се оплаква от ситуацията в България със силно пресилено изражение, от липсата на пари и иска съвет от героя на Хъмфри Богарт, Рик. Но неговият съвет е: Върнете се в България. Днес можем да приемем този цитат на Хъмфри Богарт като патриотичен призив към всички два и половина милиона българи, напуснали родината си през последните три десетилетия. Дълбоко лиричната и донякъде трагично-романтична сцена с българите продължава около четири минути и завършва с благороден жест на главния герой и щастлив край. Доста хора бяха засегнати по различен начин от сцената, а руснакът прегръща и целува добрия, в случая Рик.

Друг филм с малко сериозно, макар и тънко българско присъствие е филмът Терминалът от 2004 г. с Том Ханкс В лидерската роля. Всъщност това е филм, в който героят всъщност е българин (Виктор Наворски), защото говори такъв език, въпреки че страната му се казва Каракозия. В събитията и предметите около главния герой се преплитат различни източноевропейски елементи. Името Каракозия (кара – черна и коза – коза) е някак иронично и не е обидно. Том Ханкс понякога е наричан в медиите българският зет, въпреки че неговият тъст е български мехмедианец, роден в днешна Северна Гърция, а майка й е гъркиня от днешна Южна Албания. Преди няколко години медиите писаха, че на погребението на дядо Хасан Ибрахимов е имало три знамена – българско, гръцко и американско, защото животът му е свързан и с трите държави. Опърничавият помак обаче изглежда е научил зет си на български думи и реплики, освен тези, които е научил специално за филма „Гарата“. Събирателният образ на все още тъмните за американците Балкани и неясна Източна Европа е представен във филма с доза ирония, но и с известна симпатия. Режисьор на „The Station“ е самият Стивън Спилбърг.

Балканите и в частност България бяха доста тъмни за американците до 1989 г., след което започна известно избистряне на картината. Това е и причината да има линия Комедиен сериал А, създаден между 1986 и 1990 г., в един от сериалите героинята Вили крещи „Това не е Мис България“, гледайки към телевизора, както сами бихме казали тогава – „Това не е Мис Албания“. След 1989 г. стана ясно, че източноевропейките са много красиви, включително и българките, но по време на „Желязната завеса“ в САЩ това не се знаеше и Балканите бяха тъмно място, подобно на тъмна Индия.

Във филма „Жива плът” на испанеца Педро Алмодовар от 1997гИма и българско парче тогава едни се смееха, а други се срамуваха, но така или иначе репликата остана. В един епизод главният герой споменава, че докато е бил в затвора, е научил нещо от съкилийника си българин и казва на български – „Голяма хъс съм“. Е, навремето, преди двадесет години, дори тази реплика на български в чуждоезичен филм беше повод за гордост.

Разбира се, трябва да споменем и героя Виктор Крум от поредицата за Хари Потър, който е българин. Актьорът, който играе Виктор Крум в „Хари Потър и огненият бокал“Младежът Станислав Яневски също е българин. В романа и филма героят Виктор Крум живее с майка си и баща си в България и играе търсач в националния отбор на страната по куидич. Може би това е ехо от представянето на българите на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Но аз лично нямам пряка обратна връзка за филма, защото не мога да чета или гледам такива безлични английски глупости като Хари Потър.

Признавам си също, че през последните години все по-рядко гледам филми и може би съм пропуснал някоя реплика или сцена, свързана с България и българите и как това се отразява в световното кино. Като цяло обаче, макар и оскъден, образът на България и българите в световното кино е относително справедлив, макар да ни се иска да е по-бляскав и поетичен.