Питър Брук, прочут театрален режисьор на „Мащаб и човечество“, почина на 97 години

Дотогава г-н Брук, доволен да „направи ужасни промени и да предаде стари традиции“, По собствените му думи той се превърна в воин на икона. Някои се позовават на тази промяна в неговата парижка продукция от 1960 г. „Балконът“ от Жан Жене, произведение, което смело се смяташе за подривно по онова време. За сцените на Жене от екзотичен живот в парижки публичен дом, г-н Брук използва аматьори с ефектен външен вид, открити в баровете на Париж, както и професионални актьори и танцьори. Но радикалното възраждане на „Крал Лир“, поставено за Кралската Шекспирова компания в Лондон през 1962 г., е по-значимо.

Г-н Брук Скофийлд не само изигра героя на титулярния гигант като човек с болезнени недостатъци, но точно преди началото на продукцията той хвърли декора, който сам е проектирал, гарантирайки, че сюжетът се развива на сцената при нормално осветление. Полученият епос запомнящо се разкри жестоките абсурди на човечеството.

Опит и въпроси

Брук използва страхотно импровизацията и театралните игри, когато репетираше на The Terrace, а през 1964 г. той отведе процеса още по-далеч в поредица от експериментални работилници, финансирани от RSC, и ги нарече The Theatre of Cruelty, в чест на теориите за Френски драматург Антонин Бих искал. Идеята беше да насърчи трупа от актьори, сред които беше младата Гленда Джаксън, да намерят нови форми на физическо и емоционално изразяване и да зададат основни въпроси за своето призвание. Както г-н Брук спомена в The Threads of Time, те бяха: „Какво е писаната дума? Какво е изречената дума? Защо изобщо да играем на сцената?“

Г-н Брук не спираше да задава подобни въпроси. Кариерата му от 1964 г. нататък може да се разглежда като търсене на основни факти за живота и театъра, които той настояваше, че никога не могат да бъдат окончателни. Изследването доведе до това, което той нарече „театър на сътресения“ – както се проявява в Марат/Сад, неговото изследване на лудостта в революционна Франция; и „Съединените щати“, неговото напомняне за войната във Виетнам – и действия на разследване като „Човекът, който“ и пиеса през 1996 г „Qui est La?“ който използва четива от Бертолт Брехт, Константин Станиславски и други теоретици и ги комбинира с „Хамлет“, както биха подредили.

Някои видяха промяна на фокуса в работата му. Много бяха мрачни, обезпокоителни и дори безнадеждни: „Тит“, „Лир“, „Съединените щати“ и през 1975 г. „И К,“ което включваше африканско племе, морално унищожено от преселване и липса на храна. Всъщност най-успешният от малкото филми, които той в крайна сметка режисира, е версията от 1963 г. на „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг, която г-н Брук описва като „съхранена история за човечеството“. Продукцията на г-н Брук от 1970 г. все още е популярна Изпълнен с въздушна акробатика, извлечена от посещението му в китайски цирк, „Сън в лятна нощ“ завършва с усмихнати актьори, които се ръкуват със зяпачи.

В „Конференцията на птиците“, базирана на мистична поема, заглавните птици намират ново духовно разбиране, когато тяхното дълго и бурно пътуване завършва на прага на рая. Неговата перифраза на Махабхарата от 1985 г. донесе войни на династии и страдание на сцената, завършвайки с друга визия за рая, този път като място на музика, храна, разговори и хармония. Г-н Брук пише в мемоарите си, че театърът трябва да утвърждава, че „светлината е в тъмнината“ и да бъде „мощна противоотрова срещу отчаянието“.