Рецензия на книгата: „Откраднатият разказ за българските евреи и Холокоста“

Голяма част от оцеляването на около 50 000 български евреи идва от времето.

° СВ сравнение със съдбата на евреите в други европейски страни през ужасните години на нацистката инвазия, висок процент от българските евреи оцеляват. Еврейското население в България през 1939 г. е 52 000 души. След изгонването остават 48 000. 13 000 евреи са добавени от анексираните земи.

Кой е за похвала за оцеляването на мнозинството български евреи?

Различни политически интереси защитиха любимите си герои в тази история. Непосредствено след войната България беше комунистическа страна: от училищните учебници става ясно, че Комунистическата партия е защитавала евреите. Когато комунистите загубиха властта през 1989 г., националистите възхваляваха военния цар на България Борис III, че е спасил своите еврейски поданици, като умело се съпротивлява на германските искания. Майкъл Бар-Зоар се съгласи, обявявайки краля за спасител в своята книга от 1998 г. Отвъд юмрука на хитлета.

През 2003 г. Конгресът на САЩ даде по-широк отговор, твърдейки, че парламентът, царят, Българската православна църква и българският народ като цяло защитават своите еврейски съседи. Наскоро публикува проф. Димитър Надиков, ветеран от Българската армия Българската армия и спасяването на българските евреи – 1931-1944 гБългарската армия е описана като героите на тази история.

Според всяка вариация на тази интимна история силата на Оста постигнала победа при спасяването на своите евреи. Всеки иска частица от победата. Както каза президентът Джон Ф. Кенеди, „Има поговорка, че победата има сто бащи, а поражението е сираче“.

Режисьорът на документални филми Джаки Сomforty изследва тази трогателна история в Откраднатият роман на българските евреи и Холокоста, който той написа с писателката от Мичиган Марта Аджам Блумфийлд. Комфорт обиколи света, за да интервюира историци, политолози, военни анализатори и други експерти, за да получи ясна представа за българските действия по време на войната.

Важно е, че Комфорти, който е роден в Израел и е син на български имигранти, интервюира родителите си и 150 български евреи и неевреи за личните им спомени от еврейския живот в България преди и по време на възхода на нацизма. Тези интервюта показват още по-мрачна картина на България.

В началото на 20-ти век България съдържаше смесица от религиозни и етнически групи, които пристигнаха като нашественици, имигранти или бежанци. По-голямата част от източноправославните християни живееха в относителен мир с гърци, турци мюсюлмани, цигани, евреи и други. Еврейското население също идва от различни вълни на имиграция: с упадъка на еврейския живот в други страни, говорещите ладино евреи от Испания и Португалия се присъединяват към древната еврейска общност, която говори японски (еврейски език, базиран на гръцки) и идиш-ашкенази -говорещи евреи от север.

Разположена на кръстопът, България е имала няколко независими времена, но също така е била под контрола на доминиращите Византийска и Османска империя през вековете преди освобождението си през 1878 г.

В периода непосредствено преди войната царят иска да си върне контрола върху Македония (от Югославия), Тракия (от Гърция) и Добруджа (от Румъния), както и всеки друг регион, който е принадлежал на България през миналите векове. Сделка с нацистка Германия му дава тази възможност.

Когато нацистката партия се разрасна и дойде на власт в Германия, симпатизантите в България започнаха своето националсоциалистическо движение.

Когато германците нахлуват в Полша през 1939 г., България официално е неутрална, но цар Борис III вече се е ангажирал да купува немски оръжия и да обучава своите офицери.

През март 1941 г. България официално се присъединява към Оста и позволява на Германия да използва нейната територия, за да атакува Гърция и Югославия през април. Германците победители дават на България тези анексирани територии 1941 г.

Евреите по тези земи първоначално са били считани за част от еврейското население на Обединеното кралство, но по-късно им е отнето правото да останат в родните си места и не са получили българско гражданство – а по-късно са били депортирани.

български евреи

В началото на 1941 г. България съставя класическия списък на нацисткото антиеврейско законодателство. Новите закони последователно лишават евреите от техните граждански права, професии и свобода на движение. Бяха им наложени специални данъци и трябваше да носят жълта звезда, след което бяха затворени в гетата. Всички евреи от мъжки пол на възраст между 20 и 40 години са изпратени в български трудови лагери. Българското правителство и създаденият през 1942 г. Комисариат по еврейските въпроси планират следващата стъпка: депортиране в германските лагери на смъртта.

На 22 февруари 1943 г. България и Германия подписват (уникално) споразумение за изпращане на 20 000 евреи от градовете на цяла България. Депортациите започнаха на 3 март. Между 3 и 12 март българската армия, жандармерия и специални сили събират около 12 000 евреи от новоприсъединените земи и ги депортират в Треблинка, където са унищожени.

Останалите 8000 евреи, предназначени за депортиране, бяха освободени от неистовите усилия на еврейската общност, която успя да получи помощ от политиците и църквата за отлагане на депортацията.

Comfort описва усилията на еврейската общност да се намеси. По някакъв начин тези усилия доведоха до отлагането, а не до отмяната на трансфера на евреи от България. Слязоха от влаковете на смъртта. Изглежда, че Димитър Бешев, зам.-председател на Народното събрание в София, е успял да забави депортациите. Кралят и министър-председателят отговориха с отмъщение – парламентът гласува да го отстрани от длъжност на 26 март.

Евреите от новопридобитите земи са депортирани в лагерите на смъртта. Българското правителство не се вслушва в призивите на тези евреи.

Комфорт даде интервю за Нир Барух, който заяви, че 11 363 са били депортирани от Македония, Тракия и Бейрут. Само 12 са оцелели.

При преговори с фон Рибентроп в началото на април Борис III се съгласява с депортациите и се съгласява да депортира половината от останалото еврейско население. На следващия месец евреите от София са принудени да се депортират в провинциалните градове като първа стъпка към депортации. Смъртта на краля спря тази втора част да се случи.

Известна заслуга имат и българите, които се противопоставиха на антисемитските закони и действия. Освен Димитър Бешев, Светият синод на Българската православна църква, нейните митрополити и стотици други лица се опитаха да забавят или осуетят избиването на евреите.

Но, както обясниха информаторите на Comfort, съществена част от оцеляването на около 50 000 български евреи идва от времето. На 28 август 1943 г. Борис III умира от сърдечна недостатъчност. България има нужда от организиране на ново правителство, което започва да се дистанцира от германската военна машина. През следващата година руската армия наближава и в крайна сметка превзема България.

Опитът на българските евреи включваше всички стъпки на ужаса на Холокоста – но не като цяло – последният етап, убийството.

Оцелелите носят белезите от години на несигурност, страх и лишения. Историци, политици и дори по-късният цар на България получават няколко страници, за да обяснят своето разбиране за България през дните на окончателното решение в Джаки Комфорти и Марта Аладжем Блумфийлд Откраднатият роман на българските евреи и Холокоста.

За да научите повече за книгата и сътрудничеството на авторите, отидете на www.the-stolen-narrative.org.