Банско бе домакин на Балканската бизнес среща на 7-8 юни. Целта на събитието беше укрепване на регионалното икономическо сътрудничество между балканските страни и насърчаване на успешни бъдещи партньорства. В конференцията участваха бизнесмени от автомобилния, строителния, металургичния, информационните технологии, туризма и др., както и официални лица от България, Турция и Румъния.
Форумът беше организиран от Българо-турската търговско-промишлена камара (БУЛТИСАД), Българо-румънската търговско-промишлена камара (БРПП) в партньорство с Търговския отдел на турското посолство в България, Турско-българския бизнес съвет с Външноикономическия бизнес съвет на Турция (DEIK), Българската агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) и Българската агенция за инвестиции (БАИ). Събитието е наследник на Българо-турските бизнес форуми, проведени през 2022 и 2023 г., и се стреми да се превърне в най-голямата годишна B2B среща на Балканите.
При откриването на форума председателят на борда на директорите на BULTISAD Бурхан Немутлу заяви, че присъствието на представители на институции от трите страни гарантира, че търговско-икономическите отношения между тях се движат в правилната посока. BULTISAD обединява около 50% от мажоритарните турски компании, както и български компании. „Нашите основни цели са да привличаме инвестиции, да насърчаваме различни инвестиционни и бизнес възможности в България и Турция и да организираме бизнес форуми“, каза Немутлу.
Зеки Сари Бакир, ръководител на Турско-българския бизнес съвет, каза: „Смятаме България за нашата врата за влизане в Европа“. Той отбеляза, че България предоставя големи възможности за бизнес и изрази увереност във възможността за засилване на сътрудничеството и екипната работа, като двете страни могат да си помагат чрез подобни форуми. Сари Бакир изрази надежда през следващата година форумът да обхване и други балкански страни.
Над 400-те членове на двете камари (БТПП и БУЛТИСАД) са сред най-влиятелните компании в трите страни, в които работят между 70 000 и 100 000 души, каза председателят на двете камари Виктор Гогошев в началото на форума на Събота. В допълнение към търговията между трите страни, това се разглежда като показател за значението на България и нейните съседи Румъния и Турция.
Председателят на Комитета за чуждестранни инвестиции на DEIK Кубра Оракчиоглу Казан говори за турските компании в България, турските компании в Турция и споделената култура и история между двете страни. Тя посочи, че в България има много жени лидери и благодари за голямата им активност в търговската дейност.
„Днешната среща е особено важна, защото България и Турция имат дългогодишни отношения и има огромен потенциал за по-нататъшно развитие на тези отношения“, каза кметът на Банско Стойчо Панински. „Очаквам форумът да се превърне в платформа за обмяна на идеи и опит и създаване на нови бизнес връзки и партньорства“, каза кметът и допълни, че партньорството може и трябва да се разшири в сферата на технологиите, туризма и енергетиката. Селско стопанство и културен обмен.
В две сесии участниците в Balkan Business Summit успяха да обсъдят търговски и инвестиционни възможности в Балканския регион, технологии, иновации, регулаторна рамка и финансиране. Първата сесия беше модерирана от директор продажби на SeeNews Кремина Паленова Шварц. Модератор на втората сесия беше изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков. Сред лекторите бяха изпълнителният директор на InvestBulgaria Мила Ненова, търговският аташе Армаджан Ал от Генералното консулство на Турция в Пловдив, министър-съветникът Раду Молдован от Службата за търговско-икономическо насърчаване на Румънското посолство в София, генералният секретар на Тракийската агенция за развитие Махмут Шахин, и изпълнителен директор на БТПП. Директор Елеонора Иванова.
More Stories
Trump Media на Доналд Тръмп публикува печалби, тъй като акциите на DJT спират в деня на изборите. Ето и подробностите.
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит