Ръкописен ръкопис на „Гроздето на гнева“, публикуван за първи път | книги

Ръкописен ръкопис на шедьовъра на Джон Стайнбек Грозде на гнева, пълен с изричания, изрязани от публикувания роман и разкриващ спешността, с която авторът пише, ще бъде публикуван за първи път.

Написано за по -малко от 100 дни между май и октомври 1938 г., „Гроздето на гнева“ е усилието на Щайнбек да разкаже за имигрантския транзит, за който е писал като журналист в „Сан Франциско нюз“. Авторът, който вече беше публикувал книгата си „За мишките и хората“ на 36 -годишна възраст, изпитваше огромен натиск и отговорност да коригира историята си, като в дневника си пишеше тогава: „Това трябва да е добра книга. Просто трябва. нямам избор. Сигурно най -доброто, което опитах, е далеч и далеч – бавно, но сигурно, натрупвайки се в детайли, докато се появи образ и опит. „

независима преса SP. Книги Ръкописната версия на романа ще бъде пусната на 7 октомври. Изпълнен с малък почерк на Steinbeck, отваря се с думите НОВ СТАРТ, с главни букви. Steinbeck вече се беше опитал да пише за имигрантския опит в L’Affaire Lettuceberg, но беше унищожил по -ранния му опит.

Авторът също така споменава „голямо писане“ в началото, вероятно за да си напомни да запази четенето на почерка си за типографа и коректора, първата му съпруга Карол Стайнбек. Въпреки това, писането му ставаше все по -малко, докато той бягаше до края, като по пътя липсваха запетаи, главни букви, пълни точки и кавички. В края на осма глава той отбелязва „Краят на осма глава, твърде висок кучи син“ и пише „Половината“, когато стигне до страница 98, като надраска края точно под последния му ред. Стайнбек пише на 26 октомври 1938 г., като романът завършва: „Погледнах нагоре и през плевнята и открих устните им заедно и мистериозно се усмихнаха“.

каза SP Books, която вече е публикувала факсимилета на оригинални ръкописи за романи, включително „Франкенщайн“ на Мери Шели и „Питър Пан Уенди“ на Джеймс Бари.

Почти няма пресечни точки или пренаписване в ръкописа, въпреки че оригиналното копие показва как издателят Viking Press редактира десетки употреби на думата „майната“ на Steinbeck, в опит да направи романа по -малко спорен. Той също така премахна две изречения, обвиняващи земеделските стопани -наематели в социализма и болшевизма, и че искаха да атакуват свещените права на собственост.

Самият ръкопис, единственият от „Гроздето на гнева“, се съхранява в архива на Университета на Вирджиния. „Виждането на реда на автора става все по -близо до източника на вдъхновение“, казва изследователят от университета Steinbeck Сюзън Шилинглау, наричайки го „мощен момент“.

Писането започва с голяма ръка и става все по -малко и по -малко с напредването на текста, така че човек може да усети спешността на Steinbeck. Той искаше да изобрази историята как се случва и това всъщност постигна. Ръкописът отбелязва огромното значение на мисията, която е поел – улавяйки опустошенията на имигранти в Калифорния в края на 30 -те години, – както и спешността на неговия разказ “, каза академикът.

Шлинглау отбеляза, че факсимилето копира избледнелата „мръсница“, написана в края на ръкописа, дума, която тя нарече „архивен пъзел“. „Съпругата му Карол комично ли е написала тази дума в червено и след това я е изтрила? Някой в ​​архива на Университета на Вирджиния е обезобразил ръкописа?“, Каза тя. „Съмнявам се във второто, но няма да знаем със сигурност. Но този факс не пренебрегва проблема, но включва слабите белези на последната страница.“

Шилинглоу добави, че ръкописът също разкрива степента, до която Карол е участвал в проекта. Steinbeck пише книги в ума си, преди да се ангажира с хартия, и той знаеше как ще изглежда една книга (заключителната сцена, например) в началото. Но знаейки колко много редакторска работа е извършила съпругата му Карол преди нея, е обезсърчително – каза тя. – Тя написа ръкописа, страниците на дневника всяка вечер и трябваше не само да дешифрира писането му, но и да посочи прекъсванията на абзаците и да изпише когато Йоадите говореха – не. Винаги е лесно да се копира ударението … разбира се, цялото писане е за Steinbeck. Но Карол „искаше книгата да съществува“, отбелязва „Посвещение“.

След като читателят свикне с почерка на Щайнбек, Шлинглау каза, че е „доста лесно“ да се дешифрира ръкописът, особено в началото. „Когато Steinbeck разширява прозата си до далечните полета и върховете на страниците, неговото писане става по -малко. Но това само по себе си е чудо: Концентрацията и фокусът са очевидни на тези страници“, каза тя.

имот Джон Стайнбек Тя каза, че „винаги популяризира творчеството“ на автора. „Когато е възможно, имението се стреми да представи нови издания на законни произведения, които могат да дадат допълнителна информация за бизнес и творческия процес на Джон Стейнбек“, се казва в изявление за новото издание.