Той осъди посланика на България в Израел, че е пропуснал конференция по история на Холокоста

(JTA) – Посланикът на България в Израел не присъства на конференция за историята на българския Холокост миналата седмица, което според организаторите показва опитите на нейното правителство да избели тази история.

Говорител на посолството каза пред Jewish Telegraphic Agency, че посланик Румяна Бъчварова е получила „покана в последния момент да приветства конференцията“ и „е решила, че е добре разговорите и дискусиите да останат на експертно историческо ниво, без никакво политическо присъствие или участие в тях.“

Тридневното събитие „Преследване, сътрудничество, спасяване и оцеляване: Нови перспективи за България и Холокоста 80 години по-късно“ беше организирано от Яд Вашем, Университета Бар-Илан и Кинотеката на Тел Авив от 22 до 24 май.

„Вярваме, че и в бъдеще разговорите и дискусиите между български и израелски историци ще продължат и ще допринесат за обективно и цялостно изясняване на историческите събития“, пише говорителят на ведомството.

Тази година се навършват 80 години оттогава Протестите в България станаха известни с осуетяването на депортацията на еврейското население. Но уважавани историци твърдят, че цар Борис III е предал още 11 000 евреи на нацистки лагери от района, окупиран от България, в днешна Северна Македония. Критиците казват, че това е история, с която България не иска да се изправи.

„Ужасният, неизкривен факт, че именно българското правителство на цар Борис III – а не нацистка Германия – е събрало 11 343 евреи от Македония, Тракия и Байройт и целенасочено ги е изпратило да бъдат убити в Треблинка, е „историческо събитие“, което прави не изисква „изясняване“, изчерпателно или друго“, каза историкът, а адвокатът Менахем Розензафт, който изнесе основна реч на събитието, каза пред JTA.

„Отказвайки дори да приветства участниците в конференцията, посланик Башварова, вероятно действайки по заповед, изглежда възнамерява да продължи изопачаването на историята от нейното правителство, като искрено отказва да признае кръвта на 11 343 евреи на съвестта си в България.“ Изпълнителен вицепрезидент на Световния еврейски конгрес, добавен чрез текстово съобщение WhatsApp.

Организаторът на събитието и режисьор Джаки Комфорт, автор на „Откраднатият разказ за българските евреи и Холокоста“ (2021) и режисьор на филм за това как България осуети Хитлер, каза пред JTA, че подходът на Бъчварова към историята е „пропагандно ориентиран“. Той допълни, че в българските „неонацистки среди“ често се чете, че „евреите не са благодарни за своето спасение“.

Комфорт каза, че преди това Бъчварова е била поканена да даде отзиви на публиката за филма му на тази дата, докато е в ход. „Тя каза, че няма да дойде, защото било антибългарско събитие“, каза Комфорт.

„Българските официални лица се опитаха да използват тази история за „спасяването на евреите“, тъй като разчитаха прекалено много на хуманитарни кредити“, каза той.

Жаки Видал, президент на Дома на българското еврейско наследство в Яфа, каза, че е изпратил поканата до посланика. „Не се чух и не знам защо“, каза той и добави, че е разбрал, че тя е на парти в чест на паметта на Димитър Печев, „един от големите спасители на българските евреи“.

Бишеф беше прогермански политик, който въпреки това се намеси, за да попречи на цар Борис да депортира своите евреи през 1943 г.

„България има похвална заслуга за Холокоста“, каза Розензафт. „Факт е, че 48 000 евреи от България не са били депортирани в лагерите на смъртта и така са оцелели. Факт е също, че неговата операция не е ръководена от цар Борис.“

Той каза, че спасителната операция е била по инициатива на архиереите на Българската православна църква Софийският митрополит Стефан и Пловдивският митрополит Кирил – и двамата Яд Вашем призна посмъртно БишчевИзраелски орган по история и мемориал на Холокоста.

През март, според онлайн изданието Balkan Insight, българският журналист Ами Бару изпрати отворено писмо до президента Румен Радевзаявявайки, че се опасява, че паметта за спасяването на българските евреи ще бъде „използвана за политически цели“.

Имената на всичките 11 343 души, които бяха качени в затворени фургони и депортирани в Треблинка от българската полиция и армия. Известно е и отношението на българските войници и офицери към тях от името на държавата и под българското знаме. Невероятната жестокост на последните дни от живота им е добре документирана. Тя написа, че безразличието към трагедията на онези, прекарали последния си живот под контрола на българската армия и полиция, показва частен морален фалит.