Уникалната искра на музиката на живо: Емоционално мозъчно пътешествие

резюме: Музиката на живо значително усилва емоционалните реакции в мозъка в сравнение със записаните мелодии. Чрез измерване на активността на амигдалата изследователите установиха, че изпълненията на живо предизвикват по-силни емоционални реакции, насърчавайки по-дълбока когнитивна и емоционална обработка в целия мозък.

Проучването подчертава уникалната синхронизация между музиканти и публика по време на събития на живо, което предполага дълбока връзка, която записаната музика не може да възпроизведе. Това изследване подчертава еволюционното значение на музиката на живо, подчертавайки нейната несравнима способност да ни ангажира емоционално и социално.

Ключови факти:

1. Музиката на живо предизвиква по-силна и по-последователна активност в амигдалата, отколкото музиката на запис, което показва повишени емоционални реакции.
2. Има уникална синхронизация между мозъчната активност на публиката и музиката на живо, показвайки по-дълбока връзка, която не се среща в записани изпълнения.
3. Проучването предполага, че предпочитанието към музиката на живо пред записаните версии произтича от нашите еволюционни корени, подчертавайки незаменимото социално изживяване на концертите на живо.

източник: Цюрихски университет

Музиката може да има мощен ефект върху нашите емоции. Проучванията показват, че слушането на музика на запис стимулира емоционалните и въображаемите процеси в нашия мозък.

Но какво се случва, когато слушаме музика в среда на живо, например на музикален фестивал, на опера или популярен концерт? Мозъците ни реагират ли различно в зависимост от това дали музиката, която слушаме, е на живо или се предава онлайн?

Музиката на живо стимулира по-силно емоционалния мозък

Екип от изследователи от университета в Цюрих, ръководен от Саша Фрохолц, професор по когнитивна и афективна невронаука, проучи този въпрос.

Изследователите са изследвали ефектите на музиката на живо и записаната музика върху емоционалните процеси в човешкия мозък. Те проведоха сложен експеримент, при който пианист промени музиката на живо, която свири, за да засили емоционалните реакции в амигдалата, емоционалния център на мозъка.

По време на експеримента изследователите са използвали MRI за измерване на активността в амигдалата на 27-те слушатели, както и на изпълнителя в реално време. Въз основа на тези измервания пианистът веднага коригира изпълнението си, за да засили още повече емоциите на публиката.

За да се сравнят отговорите, беше пуснат запис на същата музика, изпълнена от същия музикант, но без цикъла на неврофийдбек.

„Нашето проучване показа, че приятните и неприятни емоции, изпитани по време на музика на живо, предизвикват значително по-висока и по-последователна активност в амигдалата в сравнение със записаната музика.

„Изпълнението на живо също така стимулира по-активен обмен на информация в целия мозък, което показва стабилна емоционална обработка в афективните и когнитивните части на мозъка“, казва Фрохолц.

Музиканти и публика са в синхрон

Изследователи от университета ZH също анализираха как пиано музиката съответства на мозъчната активност на публиката. Силен синхрон между субективното емоционално преживяване и мозъчната слухова система, която оценява музиката според нейното звуково качество, се наблюдава само когато публиката слуша изпълнението на живо.

Освен това само музиката на живо показва силна, положителна връзка между характеристиките на музикалното изпълнение и мозъчната активност на слушателите.

Изпълненията на живо са еволюционният корен на музиката

Хората винаги са използвали инструменти и машини, за да правят музика на живо. Едва когато технологията напредна в началото на 20-ти век, музиката беше записана на устройства и стана широко достъпна за всички хора.

Но дори и днес, въпреки платформите за стрийминг на музика и висококачествените високоговорители и слушалки, социалното изживяване от присъствието на концерт на живо не може да бъде възпроизведено.

„Може би това може да се проследи до еволюционните корени на музиката“, казва Фрохолц. „Хората искат емоционалното изживяване на музиката на живо. Искаме музикантите да ни отведат на емоционално пътешествие с техните изпълнения. Или както гласи известният цитат от филма от 1942 г. Белия дом „Пусни я веднъж, Сам, казва той, „заради старото време“.

Относно новините за изследване на музиката и емоциите

автор: Рита Зиглер
източник: Цюрихски университет
комуникация: Рита Зиглер – Цюрихски университет
снимка: Изображението е кредитирано на Neuroscience News

Оригинално търсене: Свободен достъп.
„Музиката на живо стимулира емоционалния мозък и ангажира слушателите емоционално в реално време„Написано от Sascha Froholz et al. С хора

резюме

Музиката на живо стимулира емоционалния мозък и ангажира слушателите емоционално в реално време

Музиката е мощна за предаване на емоции и стимулиране на емоционалните механизми на мозъка. Въпреки това, емоционалните реакции на мозъка в предишни проучвания са донякъде непоследователни, може би поради неадаптивния характер на записаната музика, използвана досега.

Като алтернатива, музиката на живо може да бъде динамична, адаптивна и често модифицирана в отговор на обратната връзка от публиката, за да увеличи максимално емоционалните реакции на слушателите.

Тук представяме настройка за изучаване на емоционални реакции към музика на живо в среда на неврофийдбек със затворен цикъл. Тази настройка свързва изпълненията на музиканти на живо с невронната обработка на слушателите, тъй като активността на амигдалата на слушателите се проектира на музикантите в реално време.

Мозъчната активност беше измерена с помощта на функционален магнитен резонанс, а активността на амигдалата беше специално измерена в сигнал за неврофийдбек в реално време. Приятната и неприятна пиано музика на живо, изпълнявана в отговор на неврофийдбек на амигдалата на слушателите, беше акустично много различна от подобна записана музика и предизвика значително по-висока и по-последователна активност на амигдалата.

Установена е и по-висока активност в по-широката невронна мрежа за емоционална обработка по време на поточно предаване на живо в сравнение със записана музика.

Това откритие включваше наблюдения на преобладаването на аверсивно кодиране във вентралния стриатум по време на слушане на неприятна музика и участието на таламичните ядра, най-вероятно в регулирането на механизмите на вниманието и кортикалния поток. Музиката на живо също така стимулира гъста функционална невронна мрежа с амигдалата като централен възел, влияещ върху други мозъчни системи.

И накрая, само музиката на живо показва силна и положителна връзка между характеристиките на музикалното изпълнение и мозъчната активност на слушателите, което показва динамични стимулационни процеси в реално време.