- От Ник Торп
- Кореспондент на BBC News за Източна Европа
Вътрешните министри на ЕС гласуваха да приемат Хърватия в Шенгенската зона без граници с 26 държави, но отхвърлиха Румъния и България.
Гласуването беше посрещнато с облекчение в Загреб, но с гняв и ужас в Букурещ и София.
Германският външен министър каза, че това е лош ден за Европа.
Европейската комисия подкрепи трите страни като отговарящи на необходимите критерии, за да се присъединят към региона от 420 милиона души.
„Аз също съм разочарована“, каза еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.
Хърватия се присъедини към ЕС през 2013 г.; Румъния и България станаха членки шест години по-рано.
Хърватският премиер Андрей Пленкович приветства решението, което означава, че Хърватия ще затвори граничните си пунктове със съседите на ЕС Словения и Унгария на 1 януари, същия ден, в който се присъедини към еврото.
Създадено през 1985 г., Шенгенското пространство позволява на хора и стоки да пътуват свободно, обикновено без да показват документи за пътуване или митнически документи.
Включва 22 от 27-те страни на Европейския съюз и Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн.
Австрия и Холандия гласуваха против разрешаването на Румъния и България, като и двете изразиха загриженост, че са меки по отношение на нелегалната миграция. Най-силна опозиция дойде от Австрия.
„Не е правилно да се разширява в момента система, която не работи на много места“, каза австрийският вътрешен министър Герхард Гарнер, обяснявайки ветото на страната си.
Правителството във Виена посочи бързото нарастване на броя на мигрантите, влизащи нелегално в Австрия по маршрута на Западните Балкани, като основна причина за задържането на Румъния и България извън Шенген.
Политическите лидери в Румъния и България обаче твърдят, че сравнително малко преминават техните граници и че кандидатурата им за присъединяване към Шенген е провалена по политически причини. Те казват, че австрийското и холандското правителство се стремят да привлекат гласове против имиграцията.
Граничната агенция на ЕС Frontex отчете 128 000 „нередовни влизания“ в ЕС досега тази година от Западните Балкани, което е 77% увеличение спрямо 2021 г., с 22 300 само през октомври. Тази статистика включва множество опити от едни и същи лица.
Австрийското правителство казва, че в момента в страната има 75 000 незаконни мигранти. Около 40% са от Индия и Тунис, след като са летели законно до Сърбия извън ЕС по програмата за безвизов режим; Други 40% са от страни, водени от Афганистан, Пакистан и Сирия.
Румъния заяви, че не разбира „неотстъпчивото решение“ на Австрия.
Марсел Чолагу, ръководител на управляващата Социалдемократическа партия, добави: „Европейското единство и стабилност днес получиха сериозен удар от правителство, което в трудни времена изостави своите европейски другари и вместо това избра да служи на интересите на Русия.“
Но Иван Демершеев, министърът на вътрешните работи на България, беше по-дипломатичен: „Австрия даде да се разбере, че е готова за компромис и иска цялостна реформа на Шенгенското пространство, където механизмите не работят“, каза уверено той. Решението от четвъртък ще бъде отменено следващата година.
Критики бяха повдигнати и в Австрия, като изследователят на имиграцията Джудит Голенбергер посочи, че мнозинството от тези, които са дошли в Австрия за закрила, вече са били в ЕС.
„Ирационално и лицемерно е да се обвиняват Румъния и България, но дори и Унгария или Хърватия за продължаващото системно отблъскване“, каза той.
„Предприемач. Нинджа в социалните медии. Музикант. Награден интроверт. Бира.“
More Stories
Фотоархивът предлага рядък поглед към ежедневието в комунистическа България
Над 40? Добре дошли в България за 2025 Skyrunning Masters
Rezolv Energy прави първа копка на една от най-големите слънчеви централи в България