Албански ежедневни новини

Специалният представител на Парламентарната асамблея на ОССЕ за Югоизточна Европа, вицепрезидентът Ази Гулиев, посети Албания наскоро, на втория етап от обиколката си, която започна със Северна Македония и завърши с Черна гора. Неговият дневен ред включваше поредица от срещи с парламентаристи, правителствени служители и представители на политически партии относно местните и регионалните развития.

В Тирана се проведоха срещи с албанския президент Илир Мета, председателя на парламента Линдита Никола, вицепремиера Арбен Ахметач, държавния министър за връзките Елиза Спирупали, председателя на парламентарната група на Социалистическата партия Толант Бала, председателя на Демократическата партия Енгелгед Алибег, Изпълняващият длъжността ръководител на делегацията на ЕС Алексис Хопен, албанската делегация в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Палестинската автономия.

Албанските събеседници високо оцениха приноса и техническата помощ, предоставена от присъствието на ОССЕ в Албания, включително във връзка с проекти в подкрепа на Парламента. Освен това всички събеседници похвалиха дългосрочното и взаимноизгодно сътрудничество между Албания и ОССЕ.

Дискусиите обсъдиха подробно и перспективите за присъединяване на Албания към Европейския съюз, които са много важни за региона, особено след войната в Украйна. Събеседниците на специалния представител Гулиев подчертаха, че удължаването на процеса на присъединяване увеличава непредсказуемостта и общественото разочарование и се надяваха, че Съветът на ЕС ще реши да започне преговори за присъединяване на заседанието си през юни.

Специалният представител Гулиев обсъди и програмата за вътрешни реформи в Тирана и похвали устойчивия напредък, особено забележим в съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, както и в икономиката. Събеседниците на Гулиев подчертаха ангажимента на Албания да изпълни предишните свързани с изборите препоръки на Службата за демократични институции и права на ОССЕ на ОССЕ чрез приобщаващ междупартиен ангажимент.

Albanian Daily News имаха възможността да зададат някои въпроси на г-н Гулиев. По-долу е интервюто:

-Г-н. Вицепрезидент, добре дошли в Тирана. Наскоро посетих Албания за общите избори, проведени на 25 април миналата година. Спомням си доклада на ОССЕ за изборите, който посочи необходимостта от задълбочено разследване на случаите на купуване на гласове и подчерта масовото изтичане на лични данни (и събирането на данни на SP относно предпочитанията и уязвимостите на избирателите). Междувременно работата на ЦИК получи оценка. Този път разгледахте ли тези проблеми? Можете ли да ни кажете повече за вашия дневен ред?

Заместник-председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и специален представител за Югоизточна Европа г-н Азай Гулиев:

На първо място, за мен е удоволствие да се върна в Албания след една година и удоволствие да се срещна с вашите политически лидери. Миналата година бях тук като специален координатор на Краткосрочната наблюдателна мисия на ОССЕ в Албания, този път като специален представител на ОССЕ за Палестинската автономия в Югоизточна Европа. На срещите ми в Тирана обсъдихме препоръките на ОССЕ/ОДХРП, издадени след миналогодишните избори. Моите колеги от мнозинството и опозицията ме увериха, че ще работят заедно в Комисията за изборна реформа и че работата им ще вземе предвид препоръките на ОССЕ/СДИПЧ.

– Разбирам, че вътрешнополитическите събития също са част от вашите дискусии в Тирана. Г-н вицепрезидент, както знаете, опозиционната Демократическа партия преминава през дълбок разрив след назначаването от Държавния департамент на САЩ за своя исторически лидер. Нека ви попитам какво е вашето мнение за тези назначения, които вече засегнаха целия Западен Балкан; Каква е позицията на ОССЕ спрямо конкретни лица по отношение на тяхното политическо участие?

– Както знаете, ние, като палестинската власт на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, насърчаваме диалога, а най-важният диалог в демокрацията е диалогът между политическите партии. Съдържателният диалог между страните може да подкрепи независими институции като прокурори и съдилища. Присъствието на ОССЕ в Албания работи с властите за повишаване на капацитета и професионализма на съдебната система, така че независими институции да се занимават с отделни случаи. Ние, като палестинската власт на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, не се намесваме във вътрешните политически дела. Въпреки това страните участнички в ОССЕ могат да вземат свои собствени суверенни решения по отношение на политически лидери от трети страни. Определено не визирам никого конкретно. Като цяло, ние силно насърчаваме държавните институции в Албания и други страни в този регион да продължат да се борят с корупцията и организираната престъпност и да гарантират, че хората, които съдът признава за корумпирани, не играят роля в политическия живот.

Току що пристигнах от Скуби. Източните ни съседи също видяха някои интересни динамични развития, промени в изпълнителното ръководство и т.н. Северна Македония се справя по-добре от Албания според последните доклади на Media Freedom, както и по отношение на борбата с корупцията. Пътят й към евроинтеграция обаче – както и този на Албания – беше прекъснат от българско вето. Имате ли коментар за това?

– Що се отнася до медиите, това, което мога да кажа, е, че медиите играят специална роля. Свободните медии са крайъгълният камък на всяка демокрация. По-скоро е необходимо да се борим с корупцията и престъпността. Не съм непременно медиен експерт, но признавам текущата работа, която върши присъствието на ОССЕ в Албания с държавните институции, гражданското общество и медиите и тези въпроси могат да бъдат адресирани и към тях.

Втората част на въпроса се отнася до това, което наричате българско вето. Не мога да коментирам този въпрос, защото това е процес, който се осъществява в рамките на Европейския съюз, а не в ОССЕ, според вътрешните правила на Европейския съюз. Като политик не мога да не подчертая още веднъж стойността на диалога и чувството за цел.

-Г-н. Гулиев, ти си от страна, на която не са чужди предизвикателствата на сигурността; Войната в Украйна промени представите на Европа за колективна сигурност и необходимостта от съвместни действия и интеграция. Смятате ли, че настоящата ситуация изисква бърза промяна в политиката на разширяване на ЕС, интегриране на Западните Балкани – разбира се, като се зачита напредъкът на всяка страна – и отдалечаване от огромната бюрократична бюрокрация през последните две десетилетия?

– Както казах в предишния си отговор, не мога да отговоря от името на Европейския съюз и неговите държави-членки. Като заместник-председател на Парламентарната асамблея на ОССЕ, аз с удоволствие насърчавам всички държави членки на ОССЕ от Югоизточна Европа да засилят върховенството на закона и да предприемат необходимите реформи, за да достигнат най-високите стандарти на ОССЕ. Когато стандартите на ЕС отговарят на най-високите стандарти на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, това е нещо, което можем само колективно да приветстваме.

Вярваме, че чрез интеграция с Европейския съюз страните от Западните Балкани могат да преодолеят конфликтите, пред които са се сблъсквали в най-новата история, и подкрепяме всички средства за постигане на устойчив мир в региона на Югоизточна Европа. След посещението ми в тази част на региона забелязах, че отношенията между страните се подобриха и между тях има желание за по-добро сътрудничество.

Г-н вицепрезидент, последен въпрос. Ако имате време да го разгледате, бих искал да коментирам неотдавнашното предложение на френския президент Макрон, който на 9 май препоръча създаването само на „европейска политическа общност“, която да включва Европейския съюз и други демокрации като напр. Великобритания, но и надеждни кандидати за Европейския съюз като Западните Балкани и Украйна.

Прочетох внимателно какво каза френският президент Еманюел Макрон на 9 май, Деня на Европа, и го намирам за особено интересно. Очаквам с нетърпение дискусията на европейско ниво след неговото предложение. От моя страна и от гледна точка на Палестинската власт за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, аз силно вярвам в политическия диалог, който може би ще се превърне в политическа общност. Със сигурност никога не е лесна цел. Зависи от политическата воля на участващите страни. Политическата воля е основната база на всяка международна общност или организация.

Когато гледам Западните Балкани, осъзнавам, че въпреки някои трудности или напрежение, отношенията между страните се подобряват и мога да поздравя политическите партии и правителства за усилията им в изграждането на добросъседски отношения.