Американско семейство от Бостън е в капан в Газа

Окал, съпругата му Вафа Абу Зайда и техният 1-годишен син Юсеф напуснаха дома си извън Бостън миналия месец за отдавна планираната среща с родителите си. Те трябваше да се приберат в петък. Сега те не знаят кога ще могат да се върнат в Съединените щати.

„Ужасяващо е“, каза Окал, 36. „Мисля, че жена ми и аз щяхме да сме по-силни, ако синът ни не беше с нас.“

Семейство Окал е сред група от около 500 американци, арестувани в Газа, според американски служител, пожелал анонимност. След безпрецедентните атаки на Хамас в събота, Израел мобилизира силите си близо до границата с Газа и бомбардира района с въздушни удари.

Повече от 1500 души са били убити при нападенията, според Министерството на здравеопазването в Газа, включително стотици деца.

Докато Окал говореше по телефона от дома на родителите на съпругата си в ранните часове на петък, имаше най-малко осем звукови експлозии, а други бяха в далечината.

Сънят е неуловим. Окал каза, че бомбите ги събудили и те открили, че кашлят във въздух, наситен с прах, идващ от разрушените сгради. Той и съпругата му се събуждат рано, редуват се да се грижат за малкото си момченце и дават всичко от себе си, за да се преструват, за негово добро, че всичко ще бъде наред.

Електричеството свърши. Семейството разчита на няколко слънчеви панела, няколко батерии и захранващи банки, за да зареждат телефоните си и да включват телевизора, за да гледат новините. Запасите им от мляко и памперси намаляват.

На пазара отсреща нямаше останала бутилирана вода. Скоро ще трябва да избират между рискуването да отидат далеч в търсенето му, да се изложат на по-нататъшна потенциална опасност или да започнат да пият вода от резервоар, който обикновено се използва само за миене или къпане.

Окал работи за фармацевтичния гигант Bristol-Myers Squibb и живее в Мидуей, малък град югозападно от Бостън. Той отива в колеж в Ню Джърси и завършва висше образование в Юта, където развива своя вкус към сноуборда.

Веднъж, докато се разхождал в Националния парк Зион, той и група приятели били хванати в капан от внезапно наводнение. След няколко часа те успяха да излязат, но рейнджърите им казаха, че са късметлии, че са оцелели. Сега това чувство на дълбок страх го съпътства почти през цялото време.

„Това е може би най-травматичното преживяване в живота ми“, каза той. Той се страхува за жена си, детето, родителите, братята и сестрите си и разширеното семейство. Той е бил свидетел на периоди на жесток конфликт в Газа и преди, но никога като този. „Никога не съм виждал толкова големи неща“, каза Окал.

Окал и Абу Зайда се опитаха да включат списъка на хората, на които е разрешено да напуснат Газа през граничния пункт Рафа с Египет, но не са сигурни дали преминаването работи или дали ще бъдат върнати. Когато сестрата на Окал, също американска гражданка, отиде на същия пропускателен пункт с децата си по-рано тази седмица, той беше бомбардиран, каза Окал. Те бягаха, за да спасят живота си.

Окал и Абу Зайда са направили многократни телефонни обаждания до посолствата на САЩ в Израел и Египет, но досега не е имало конкретна помощ – въпреки че САЩ обявиха в четвъртък, че Ще организирате чартърни полети Да евакуира американски граждани, желаещи да напуснат Израел.

Окал каза, че ако синът му си беше вкъщи, щеше да играе в задния им двор на люлката и да ходи на детска градина. Сега едва излизат. Наскоро той убеди родителите си да напуснат квартала, в който живеят, който беше подложен на тежки бомбардировки, за да живеят при него и семейството на жена му.

„Живеем заедно или ще умрем заедно“, каза Окал. „Това е начинът на мислене, в който сме.“

Джон Хъдсън от Тел Авив допринесе за този доклад.