Белград и Прищина: Наистина ли ще се проведе регионален обмен?

Албин Корте, лидер на радикалите Самоопределение Движението „Самоопределение“, което възстанови премиерския пост в Косово, категорично отхвърли идеята за всякакъв регионален обмен със Сърбия, предложена от върховния представител на Европейския съюз по международни отношения Йозеп Борел.

„Не мисля, че трябва да се отказваме от нищо.“ … „Това е натиск от Сърбия“, каза Корти.

Въпреки това бившият президент на Косово Хашим Тачи активно убеждаваше идеята за регионален обмен, дори повече от повечето. Още през август 2018 г. той и неговият сръбски колега Александър Вучич постигнаха предварително споразумение по този въпрос, когато се срещнаха в кулоарите на Европейския форум в Алпбах, Австрия. Тачи и Фучик изразиха намерението си да удвоят усилията си за подписване на всеобхватно споразумение и призоваха Европейския съюз да действа като посредник и гарант за него.

Тогава Хашем Тачи каза: „Имаме малък шанс.“ Планираното споразумение трябваше да бъде подписано в Брюксел още през септември 2018 г. с участието на ръководството на Европейския съюз. Целият процес обаче веднага бе възпрепятстван от спорове за демаркация и протести на опозицията в Белград и Прищина.

Според плана, изготвен от Хашим Тачи, въпросите за демаркацията трябва да се обсъждат като „пакет“ и да осигурят сложен териториален обмен, включително северните косовски общности, населени от сърби в Лепосавич, Зевикан и Зубин Поток (приблизително – петата от Косово) територия), южносръбските общности Буяновац, Прешево и за предпочитане Медведия, граничещи с Косово, се обитават предимно от етнически албанци. Косовският лидер аргументира, че регионална размяна, при която преобладаващо албанските региони на Косово и тези с преобладаващо сръбско население – които се оказват в Сърбия, ще помогне за облекчаване на напрежението между Белград и Прищина.

Според последното преброяване на населението в Сърбия на територията на трите южносръбски общности живеят около 90 хиляди души: в Прешево 89 процента са албанци и 9 процента са сърби; В Бояновац 55% албанци и 34% сърби; В Медвежа 26 процента са албанци и 67 процента са сърби. Така албанците вече съставляват по-голямата част от населението на Прешево и Бояновац. В Медвежа техният дял непрекъснато нараства.

Докато президентът Александър Вучич като цяло се съгласява с разделянето на Косово с връщането на контрола върху северните райони на територията на Белград, той все още се противопоставя на идеята за разширяване на обхвата на „приобщаващ” обмен, за да включи южните сръбски общности в Прешевската долина.

Няма единство по въпроса и извън Балканите, тъй като Германия и Франция първоначално отхвърлиха идеята за териториален обмен като такъв, аргументирайки, че това може да предизвика напрежение в Северна Македония и Босна и Херцеговина.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви: „Териториалната цялост на Западните Балкани е наистина жестока реалност, която не може да бъде променена.“

Австрия стоеше зад разделянето на Косово като средство за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина.

„Ако Сърбия и Косово се съгласят да коригират границите, споразумението ще получи нашата подкрепа“, каза австрийският канцлер Себастиан Курц.

Йоханес Хан, комисар на Европейския съюз за разширяване и политика на съседство, също подкрепи предстоящото споразумение. Той призова колегите си от Европейския съюз да не блокират сделката между Прищина и Белград, дори ако това включва промяна на границите. Хан заяви в края на август 2018 г., че такова споразумение, ако бъде постигнато, ще бъде еднократна заповед „и не трябва да се използва като пример за решаване на други проблеми“.

Американската администрация подкрепи перспективата за сделката, като съветникът на президента Тръмп по националната сигурност Джон Болтън записа: „Нашата политика, политиката на САЩ, е, че ако двете страни успеят да я разрешат помежду си и да постигнат споразумение, не изключваме регионалните корекции. „

Споразумението за замяна на земя, изготвено през 2018 г., обаче никога не се изплати. Отговорността за този провал е на радикалните националистически сили в Белград и Прищина, които не се интересуват от компромиси, които не съответстват на техните политически намерения. Докато сръбският президент Александър Вучич все още е на власт и не е променил позицията си, Виос Османи, който замени Хашим Тачи като президент на Косово, е по-малко склонен да приема отстъпки с Белград.

Тази ситуация добавя към главоболието, пред което са изправени Европейският съюз и Съединените щати с фактическия външнополитически екип на Барак Обама, който сега се завърна на власт във Вашингтон, нетърпелив да укрепи позицията на САЩ на Балканите чрез повече военни и политически активност и натиск (не сценарии и предложения за търговия и натиск) Икономически, както беше в ерата на Доналд Тръмп). Сега Европейският съюз и Съединените щати имат две възможности за избор – или да засилят натиска върху Сърбия, за да я принудят да признае Косово без каквато и да е териториална размяна (което е по вкуса на администрацията на Байдън), или да убедят лидерите на Косово. Да приеме териториални отстъпки (по-предпочитан от Европейския съюз).

Тук не бива да забравяме босненския фактор, защото всякакви промени в статута на Косово и неговите граници неизбежно ще повлияят на вътрешнополитическата ситуация в Босна и Херцеговина, и по-специално на положението на босненските сърби. При брифинг на журналисти преди няколко дни председателят на президентството на Босна и Херцеговина Милорад Додик заяви, че при всички случаи ще настоява за прилагане на концепцията за „мирна разлика“, тоест разпадането на страната, което е вече се случва, каза той. Той заяви, че единството на Босна и Херцеговина не може да бъде запазено и това е нещо, което все повече се обсъжда от международната общност.

„Очакваме момента, в който мирната пропаст се превърне в реалност“, каза Милорад Додик, добавяйки, че той не е привърженик на войната и само предоставя изход от настоящата ситуация, която той определя като нестабилна.

Изглежда, че Европейският съюз също е готов да „прекрои“ Босна и Херцеговина. Когато по време на посещение в Сараево в началото на март тази година, словенският президент Борут Пахор неофициално попита членовете на колективното ръководство на тази страна дали е възможно „мирно несъгласие“. Босненският мюсюлманин Cfik Djerovic и хърватският لي eljko Komesic отговориха, че това е невъзможно, докато Милорад Додик от своя страна заяви, че това е възможен сценарий.

Настоящата ситуация на „нестабилно равновесие“ над Косово и Босна и Херцеговина е достатъчно опасна, за да накара всички страни в конфликта да търсят по-активно посредничеството на Русия. Сърбия и Република Сръбска поддържат партньорски отношения с Москва. Междувременно различията между Европейския съюз и Съединените щати могат да направят други участници в дискусиите по-сговорчиви, включително косовските албанци, заинтересовани от нормализиране на отношенията с Белград и реализиране на мащабни регионални проекти.

От нашия партньор Международни афери

Свързани