PRKernel

Доставчик на новини в реално време в България, който информира своите читатели за последните български новини, събития, информация, пътувания, България.

Бивни на мамут, възстановени от неочаквано място: океанското дъно

Пилотът Ранди Прикет и ученият Стивън Хадок, двама изследователи от Института за изследване на аквариума в залива Монтерей (MBARI), откриха гигантски колумбийски бивник на 185 мили от брега и на 10 000 фута дълбоко в океана през 2019 г., съобщи фондацията. В прессъобщение.

По това време те успяха да съберат само малко парче от бивника, така че се върнаха през юли 2021 г., за да вземат пълния екземпляр.

„Започвате да „очаквате неочакваното“, когато изследвате дълбокото море, но аз все още съм изумен, че попаднахме на древен бив на мамут“, каза Хадок. „Нашата работа по изследване на това вълнуващо откритие току-що започна и с нетърпение очакваме да споделим повече информация в бъдеще.”

Не прилича на нищо, което той е виждал преди, каза палеонтологът от Мичиганския университет Даниел Фишър, който е специализиран в изучаването на мамути и мастодонти.

„Други мамути са открити от океана, но обикновено не от дълбочини повече от няколко десетки метра“, каза Фишър.

В изявлението се казва, че различни изследователски съоръжения изследват кучето, за да определят разнообразна информация за него, включително възрастта на животното при смъртта. Изследователите казаха, че студената среда и високото налягане са помогнали за запазването на кучето, така че то може да бъде проучено по-подробно.

Научният екип с нетърпение наблюдава как пилотът на MBARI ROV Ранди Прикет маневрира с подводницата в кучето.

Учените смятат, че това може да е най-старият добре запазен гигантски бивник, възстановен от този регион на Северна Америка, а Геохронологичната лаборатория на UCSC изчислява, че е на повече от 100 000 години след радиоизотопен анализ.

Изследователите се надяват, че събраните данни не само ще им кажат повече за мамутите, които са открили, но и за видовете като цяло.

„Проби като тази представляват рядка възможност да се нарисува картина на животно, което е било живо, и средата, в която е живяло“, каза Бет Шапиро, главен изследовател в лабораторията по палеонтология в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

„Останките от мамути от северноамериканския континент са особено редки и затова очакваме ДНК от тези кучета да стигне далеч, за да подобри това, което знаем за мамутите в тази част на света.