Българите гласуват за трети път тази година | Изборни новини

Българите се отправят към урните, за да изберат нов парламент и президент на фона на вълна от коронавирусни инфекции.

Около 6,7 милиона имащи право на глас избиратели се надяват, че след неубедителни общи избори през април и юли, третият опит за избиране на 240 депутати ще доведе до правителство, което извади най-бедния член на ЕС от здравни и икономически кризи.

Анализаторите очакват слаба избирателна активност в неделя поради опасенията на хората от разпространението на коронавируса, забавяне на приема на ваксини и политическа апатия след неубедителни избори.

Балканската страна, най-слабо ваксинираната в Европейския съюз с по-малко от една трета от пълнолетните пълноценно ваксинирани, отчете 334 смъртни случая, свързани с COVID за един ден тази седмица – най-високият дневен брой жертви в страната от началото на пандемията.

„Всички трябва да гласуваме, но също така се страхувам, че всичко това ще бъде безсмислено… Нямам много надежди“, каза 62-годишната Милена Стоянова пред АФП в навечерието на изборите. Обща депресия.

Докато мнозина казаха, че няма да си правят труда да отидат до урните, 35-годишният финансов експерт Петър Ангелов каза, че „определено ще гласува… за промяна“ и „по-добро бъдеще“.

Ниската избирателна активност би била в полза на бившата управляваща партия ГЕРБ, която, въпреки че подкрепата е ерозирала, все още може да разчита на много лоялни избиратели и вероятно ще заеме първото място.

Но през последните месеци разследванията на настоящото служебно правителство по обвинения в корупция по време на мандата на бившия премиер Бойко Борисов ограничиха шансовете му да намери коалиционни партньори за четвъртия си четиригодишен мандат от 12 години.

Политическите анализатори очакват новата партия „Продължаваме да се променяме“, създадена от бившите служебни министри на икономиката и финансите, да заеме второ място и вероятно да бъде в центъра на новото правителство.

Създадена само преди няколко седмици от двама възпитаници на Харвард, Кирил Петков, 41 и Асин Василиев, 44, партията бързо спечели широка подкрепа благодарение на техните решителни послания за борба с корупцията и обещания за прозрачност и нулева толерантност към корупцията и реформи в ключови сектори .

Проучванията на общественото мнение показват, че цели седем партии могат да преминат прага от 4 процента, за да влязат в парламента.

Петков и Василиев казаха, че присъствието на избрано правителство е „от жизненоважно значение“ и че са готови на „компромис“, за да сложат край на най-тежката политическа криза в страната след края на комунизма.

„Много са развълнувани“, каза Боряна Димитрова от изследователския институт „Алфа“, като добави обаче, че двамата имат малък опит в политиката и може да се окажат начело на „неспокоен“ съюз.

„Две неща са ясни: новият парламент няма да бъде по-лесен от предишните два парламента, както и съставянето на правителство няма да бъде по-лесно“, каза Димитрова пред агенция Ройтерс.

Но тъй като политиците са подложени на натиск от уморени избиратели да оставят настрана различията си, тя каза, че е много очаквано, че „не можем да останем без правителство за трети път“.

А на президентските избори в неделя 23 кандидати се борят за до голяма степен церемониалната позиция.

Настоящият президент Румен Радев, отявлен критик на Борисов и категоричен привърженик на антикорупционните протести миналата година, има добри шансове да спечели втори петгодишен мандат.

Проучванията показват, че той ще спечели малко под 50 процента, необходими за пълна победа в първия кръг.

Ако е така, то балотажът ще се проведе на 21 ноември, най-вероятно срещу основния му съперник за поста – Анастас Герджиков, университетски преподавател.