България е начело в световното върховенство на закона, Гърция на последно място – EURACTIV.com

Държавите-членки на ЕС са глобални лидери, когато става дума за върховенство на закона, особено когато останалата част от света запада, като България и Словакия отбелязват най-положителен напредък през 2023 г., докато Гърция и Белгия тънат на другия край. Според нов доклад на Global Justice Project, в мащаб.

Накратко

• 14 от 27-те държави-членки на ЕС се оттеглиха между 2022 и 2023 г.
• България е на първо място в световен мащаб (+1,7%), а Словения е на четвърто място (+1,6%). България може да използва решението като аргумент за премахване на ветото на Австрия и Холандия върху Шенген.
• Гърция и Белгия са най-зле представящите се страни в ЕС, като отстъпват съответно с 1,4% и 1% спрямо 2022 г.
• Унгария се понижи само с 0,2% в сравнение с оценката си за 2022 г., като натрупа спад от 9,9% от 2016 г. насам и се класира по-ниско от доверените на ЕС страни от Западните Балкани.
• Полша се понижи с 0,6% спрямо 2022 г., което е спад от 11% спрямо 2016 г.

хлъзгав наклон

78% от страните по света са свидетели на спад в върховенството на закона от 2016 г. насам, като законодателните, съдебните органи и гражданското общество в световен мащаб губят мястото си като ограничители на изпълнителната власт. Резултатите на индекса за отчетност на правителството и проверки и баланси са паднали в 74% от страните през последните седем години.

Въпреки че ЕС е бастион на върховенството на закона, държавите са преживели по-малко регресия в сравнение със страните в други региони, като 14 държави-членки регистрират спад под индекса между 2022 и 2023 г.

Индексът за върховенство на закона се основава на оценки на правните системи на държавите, отвореното управление, контрола върху правителството, основните права, реда и сигурността и регулаторното прилагане.

Шампиони на Европейския съюз

България, която имаше втория най-лош рейтинг в ЕС от 0,56 през 2023 г., оглави класацията за напредък в върховенството на закона с 1,7% увеличение от 2022 г. и растеж във всички области, с изключение на регулаторното правоприлагане.

Кандидатствайки в момента за влизане в Шенгенското пространство, България може да използва класацията, за да лобира в Австрия и Холандия, тъй като те цитират законови разпоредби като основни аргументи за блокадата.

В същото време положителните новини ще засилят позициите на прореформаторската коалиция ЕС в българския парламент, която се бори да прокарва реформи.

Подобряването на съдебната система и нейната независимост може да се отдаде на радикалните реформи, започнали през пролетта, засягащи основно прокуратурата.

Проевропейските партии в София, подкрепени от бившия министър на правосъдието реформатор Крум Зарков, успяха да изместят някога недосегаемия главен прокурор на България Иван Гешев.

България планира допълнителни конституционни реформи до края на годината, включително Върховен съд и прокуратура. Очаква се страната да осигури на гражданите директен достъп до Конституционния съд.

Словения от своя страна се класира на четвърто място по напредък с 1,6% увеличение между 2022 г. и 2023 г. и растеж във всички сектори. В момента има рейтинг 0,69.

При предишното дясно правителство Словения претърпя сериозни неуспехи в институционалната свобода, свободата на медиите и съдебната система. През 2022 г. беше сформирано ново прогресивно правителство, като неговата водеща партия обеща да сложи край на отстъплението и да възстанови върховенството на закона по време на предизборната кампания.

Миналия юли правителството прие закон, който отменя 11 закона от предишната администрация и бързо възстановява финансирането. Словенска агенция по печата (STA)Спорна точка в предишни доклади за правния режим на ЕС.

Съвсем наскоро правителството предложи промени в конституцията, според които парламентът вече не може да назначава съдии.

Кофти списък

По отношение на страните от ЕС, които изостават, Гърция е на първо място.

Докато законодателите на ЕС оценяват Гърция като „опасна зона“ за върховенството на закона от години, индексът е спаднал с 1,4% от 2022 г. и 0,4% от 2016 г. В момента той е третият най-нисък в ЕС с 0,61, като най-голяма регресия е регистрирана в областта на гражданското и наказателното правосъдие, спадайки съответно с 2,2% и 4,3% от 2022 г.

Съдебната система на Гърция се споменава редовно в годишните правни доклади на ЕС. През 2023 г., доклад на Европейския съюз Той забеляза спад в достъпа до правосъдие и изрази необходимостта от промени, включително реформи в начина, по който се назначават висши съдебни постове, за да се защити независимостта.

Най-пресният пример е „гръцкият Уотъргейт“, скандал с подслушване, при който телефоните на много политици, бизнесмени и журналисти бяха открити подслушвани от незаконен шпионски софтуер за хищници.

Прочетете повече: Главният прокурор подлага на изпитание върховенството на закона в Гърция

Прочетете също: Скандал с подслушване: Гърция върви към автокрация, казва S&T

Въпреки че скандалът избухна през юли 2022 г., гръцкото правосъдие досега е дало нулеви резултати в своето разследване. Опозиционните партии казват, че продължават усилията за прикриване на тези, които стоят зад измамата.

Резултатът на Белгия спадна с 1% в сравнение с 2022 г. във всички области, особено в гражданското правосъдие, регулаторното правоприлагане и отвореното управление. Въпреки това остава една от първите страни през 2023 г. с резултат от 0,78.

Това може да се обясни с дългите белгийски граждански производства и антирестриктивното законодателство.

Според 2023 г. на Европейския съюз Изявление за върховенство на законаОсвен това Белгия не изпълнява надлежно съдебните решения, не успява да анализира ефективността на своята съдебна система и има недостатъци в прозрачността.

Ами обичайните заподозрени?

Унгария и Полша, две държави с дългогодишен спад в стойността на закона, не са директно споменати в доклада, въпреки че докладът хвърля светлина върху дългосрочните тенденции в тези две страни.

Унгария е спаднала с 0,2% спрямо оценката си за 2022 г. и е натрупала регресия от 9,9% спрямо оценката си през 2016 г. до 0,51% през 2023 г. – най-ниската стойност в ЕС.

С 0,51 Унгария се нарежда под страните кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани, включително Черна гора (0,56), Молдова (0,53) и Северна Македония (0,53). Унгария има по-лош рейтинг от Косово (0,56) и Грузия (0,60), като и двете страни искат да започнат процеса на присъединяване към ЕС.

От своя страна Полша е загубила 0,6% от 2022 г. насам и е натрупала спад от 11% от 2016 г. насам, с текущ процент от 0,64 – по-висок от Унгария, България, Румъния, Хърватия и Гърция.

Въз основа на последните избори, които дадоха мнозинство на проевропейските сили, докладът за върховенството на закона в страната ще се подобри значително през следващата година.

(Допълнителен репортаж от Макс Гриера | Euractiv.com – Красен Николов, Себастиян Р. Мачек и Ан-Софи Гайе)

Прочетете повече с EURACTIV