София и Атина изработиха изцяло нов план за атомна електроцентрала, който може да бъде част от 20-годишно споразумение. Българският вицепремиер Асен Василиев обяви миналия февруари, че целта на 20-годишно споразумение ще включва Гърция да използва българската ядрена енергия. Твърди се, че София е чакала експертно проучване от 12 месеца, докато управляващата коалиция в България ще трябва да постигне споразумение за новата електроцентрала, съобщава EURACTIV.
Българският премиер Кирил Петков каза, че може да се очакват „конкретни предложения“ да дойдат в Гърция в рамките на тези месеци.
„Необходим е по-евтин ток. Ние имаме ядрена енергия, вие я нямате“, каза Петков пред гръцкия вестник Катимерин.
„Като обединим тези неща, можем да работим заедно като добри съседи и да изградим дългосрочни отношения, като изградим ядрена енергия за производство на енергия за взаимна изгода в сектор, който е важна алтернатива на недостига на енергия в нашия регион.
Василиев каза, че ядреният проект може да бъде изграден „много бързо“, тъй като вече има купувач за електроенергията, която ще се произвежда през централата.
Г-н Петков каза на Катимерин: „Обмисляме потенциални доставчици и подготвяме бързо проучване за осъществимост на обекта.
И веднага след това ще излезем с конкретни предложения за Гърция.
„Искам да вярвам, че в рамките на 12 месеца ще имаме ясна картина какво точно ще правим и как ще го направим.“
Но проектът не може да бъде изграден по-бързо от минималния срок от шест до осем години, като цената все още не е определена.
Изглежда също така, че България се стреми да увеличи ядрения си флот, защото двата реактора, които купи от Русия, не можаха да бъдат инсталирани поради войната в Украйна.
Това идва също така, когато Европейският съюз се опитва да се отдели от руската енергия със схема за намаляване на вноса на петрол и газ с две трети до края на годината.
Прочетете още: Япония обижда ЕС със заговор за прекъсване на връзките с Русия
Но Германия не е единствената страна, която се противопоставя на руските енергийни санкции, като Австрия, Унгария и Италия освободиха петролното ембарго по-рано този месец.
Това разцепление в блока предизвика избухването на яростния преврат, с Франция (която получава 70 процента от електроенергията си от атомна енергия), Полша и
Литва желае по-строги санкции срещу Русия.
Но цялата Европейска комисия е под обстрел, след като Европейският парламент взриви срещата си на върха с председателството на Комисията Урсула фон дер Лайен заради отказа да наложи ембарго върху руския петрол и газ.
Това се случи, след като Европейският парламент гласува с огромно мнозинство в подкрепа на незабавна забрана на всички изкопаеми горива в Русия.
„Тотален фен на Twitter. Нежно очарователен почитател на бекона. Сертифициран специалист по интернет.“
More Stories
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит
Институт за пазарна икономика: Бъдещото управление на страната ще трябва да вземе непопулярни решения