България и Румъния не успяват да издържат икономически изпити за влизане в еврото

Разширяването на изток на единната европейска валута претърпя неуспех, след като България и Румъния не успяха да изпълнят икономическите критерии, необходими за приемане на еврото.
Решението, обявено от Европейската централна банка и Европейската комисия в сряда, означава, че амбицията на България да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година ще бъде осуетена, пише Financial Times.
Вестникът добавя, че извършеният от тях преглед също потвърждава, че надеждите на Румъния за присъединяване към еврозоната са все още толкова пресилени, колкото и преди.
Европейската централна банка и Комисията заявиха, че двете черноморски страни – сред най-бедните членове на Европейския съюз – страдат от много висока инфлация в сравнение с останалата част от блока и изразиха съмнения дали техните институции са достатъчно силни, за да се справят с корупцията и пране на пари.
Двете страни се стремят да последват стъпките на Хърватия, която стана двадесетата държава, която прие еврото в началото на 2023 г.
България е най-близката страна до членство в еврозоната, след като обвърза своята валута, турската лира, с еврото от години, позволи на основните си банки да бъдат обект на надзор от Европейската централна банка и поддържа относително ниски нива на дълг и бюджетен дефицит.
Ако България беше изпълнила необходимите условия, можеше да влезе в еврото в началото на 2025 г., пише Financial Times.
В оценката на ЕК за готовността на шест държави извън еврозоната да се присъединят към зоната на единната валута България отговаря на всички критерии, освен намаляване на инфлацията до нивата на ЕС.
Вестникът цитира Европейската централна банка, според която инфлацията в България е била средно 5,1% през годината до май, което е спад от 5,9% през предходната година, но все още е доста над максимума от 3,3%, изчислен за останалите членки на ЕС.
Въпреки че резултатът от оценката беше според очакванията, предишното българско правителство се надяваше, че изпълнителният орган на ЕС ще прояви известна снизходителност, тъй като се очаква София да изпълни критерия за ценова стабилност по-късно тази година.
Вместо това Комисията се съгласи да направи преоценка на пригодността на страната да се присъедини към еврото по искане на България, вместо да чака следващия периодичен преглед след две години, според служители на ЕС и България.
Българите са разделени относно присъединяването към еврото, като последните проучвания показват, че 49% подкрепят присъединяването и подобен процент са против.
ЕЦБ каза още, че София все още „работи за“ изпълнение на редица ангажименти, включително „укрепване на рамката за борба с изпирането на пари“, и изрази загриженост относно конституционна поправка, която ще позволи на президента да назначава управител или заместник управител на Българска централна банка като временен министър-председател.
ЕЦБ заяви, че качеството на институциите и управлението се подобрява, но остава „сравнително слабо“ в България, Румъния и Унгария.
Той цитира „слабости в бизнес средата, неефективна публична администрация, укриване на данъци, корупция, липса на социално включване, липса на прозрачност, липса на независимост на съдебната система и/или лош достъп до онлайн услуги“.
Бившият български министър-председател Николай Денков наскоро каза пред Financial Times, че корупцията също е начин Русия да насърчи влиянието си в България, което е основен проблем за западните съюзници.
Страната страда от постоянни политически сътресения, докато корупцията и организираната престъпност държат страната далеч от тясна интеграция с други партньори от ЕС, позволявайки й само частично влизане в Шенгенското пространство без граници по-рано тази година.
В София се проведоха шест избора за малко повече от три години, откакто бившият силен човек Бойко Борисов беше свален от власт през 2021 г. след антикорупционни протести.
Други избори вероятно ще се проведат тази година, след като изборите, проведени през юни, не успяха да сформират стабилно правителство.
България остава най-бедната страна в Европейския съюз с БВП на глава от населението с по-малко от една трета под средното за Съюза.
Инфлацията в Румъния беше доста над желаното ниво, след като ръстът на цените беше средно 7,6% миналата година. Той също така не успя да изпълни фискалната оценка на Европейската централна банка, като наруши правилата на ЕС за дълга от 2020 г. и отчете бюджетен дефицит от 6,6% миналата година – доста над лимита от 3% на ЕС – и малка перспектива да падне под целта на Брюксел тази година .
Като цяло ЕЦБ заяви, че има „ограничен напредък“ от страните извън еврозоната в сближаването към единния валутен блок поради „трудните икономически условия“, произтичащи от последиците от инвазията на Русия в Украйна.
Според Financial Times другите четири оценени държави – Полша, Чешката република, Унгария и Швеция – също са имали нива на инфлация над нивото, необходимо за присъединяване към еврото, и всички с изключение на Швеция са нарушили фискалните правила на ЕС.
Но Квартетът не се стреми да се присъедини към еврозоната. Миналата година Румъния си постави за цел да се присъедини към еврозоната до 2029 г., но президентът Клаус Йоханис постави под съмнение определянето на конкретна дата за страната.