България и Северна Македония вървят напред в „общата история“ – EURACTIV.com

Съвместна група от историци от София и Скопие постигнаха компромис за това как да назовават и колективно честват исторически личности от обща история, като следваща стъпка в започването на преговори за сливане със Северна Македония. Съобщава EURACTIV България.

Според „препоръките“, приети от двете страни, Публикувано на сайта на Министерството на външните работи на Северна МакедонияОсновен напредък е как да се опише цар Самуил (цар Самуил), който царува от 997 до 1014 г.

Съвместната комисия обяви цар Самуил за „владетел на голяма средновековна държава, която най-съвременната историческа наука разглежда като Царство България с център на територията на днешната Република Северна Македония“.

Следователно въпросът дали цар Самуил е бил български или македонски цар може да се смята за решен относително икономически за властите в Скопие.

В духа на подписаното двустранно споразумение Смесената комисия предлага на двете правителства честването на цар Самуил да бъде символ на споделени ценности и истинско добросъседство и приятелство“, се казва в препоръката на историческата комисия.

Двустранно споразумение от 2017 г. създаде Съвместна историческа комисия за разрешаване на исторически спорове. През последните две години комисията не успя да намери общи формули за Средновековието, давайки малка надежда за разрешаване на забележително трудни интерпретации на новата история.

Комисията направи няколко препоръки за промени в учебниците по история на двете страни.

Те казват, че твърденията в учебниците за 6-и клас в Северна Македония за приемствеността между древна Македония и съвременната македонска държава имат историческа кохерентност.

„Предложенията за институционална приемственост между делото на апостол Павел и средновековните църковни структури на територията на днешна Република Северна Македония са необосновани. Историческите карти на древната македонска държава биха били по-точни, ако отговаряха на даден период”, се казва в препоръките на комисията.

Има и предложения за промени в българските учебници за 5 клас с цел „по-голяма точност“. Препоръката е да се използват изрази като „днешни български земи“ или „територия на съвременна България“ вместо общото понятие „български земи“ в историческия контекст. Препоръчва се използването на исторически карти в съответствие с историческия контекст и методическите цели.

Развръзката на спора за Кирил и Методий, авторите на кирилицата, е, че „творбите им са създадени в книжовните центрове Бреслау и Охрид, които са се намирали на територията на средновековната българска държава. Условия за работа.“ Това дава основание двете страни да честват заедно 24 май като Ден на Светите Кирил и Методий.

Споменават се и Климент Охридски и Наум, ученици на Кирил и Методий.

Свети Климент Охридски, след великата си моравска мисия, „поръчан от средновековната българска държава и през 886 г. княз Борис-Михаил е изпратен в района на Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа.“ А през 893 г. , „със заповед на българския цар Симеон той (Климент Охридски) е назначен за епископ на Уелс.

Историците отбелязват, че „Свети Наум Охридски идва в средновековна България след Великоморавската мисия. Той е един от основателите на Плиско-Бреславската книжовна школа. През 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на св. Климент.

[Edited by Nathalie Weatherald]