Българският план за възстановяване включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи. Той беше одобрен от временното правителство в четвъртък и официално изпратен на Европейската комисия в петък.
Вицепремиерът по управление на парите от ЕС Атанас Беканов обясни, че 12,9 милиарда лева (6,5 милиарда евро) ще влязат в българската икономика през следващите години.
Правителството на бившия премиер Бойко Борисов започна работа план. В края на мандата през май обаче от ГЕРБ отказаха да го внесат в комисията. Планът, който беше силно критикуван от компании и анализатори, беше прегледан от временното правителство.
Според Беканов програмата вече е „програма от дългосрочни инвестиционни проекти и реформи, които да направят българската икономика по-силна и по-конкурентоспособна“.
Биханов беше силно критичен към други институции, които според него са се ангажирали да блокират направо всякакви усилия за реформа. Той даде за пример Висшия съдебен съвет. Някои институции харесват съществуващата система и статуквото. Но реформите са ключовият момент, за да се гарантира, че нашата икономика и нашата страна се развиват с течение на времето. И дори ако някои ремонти са болезнени, ние трябва да ги направим, уверени, че вървим напред.”
Според него планът отговаря на приоритетите на европейските институции за насърчаване на екологичната и дигиталната трансформация и на желанието на кабинета да настоява за големи реформи, включително тези, отхвърлени от предишни правителства.
Той обясни промените, направени в плана през последните месеци: значително засилване на фокуса върху декарбонизацията; Реформи в здравеопазването, електрическата мобилност, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, подобряването на бизнес средата и енергетиката.
„Успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – повишаване на ефективността на проектите и планираните ремонти, повишаване на ефективността на тези средства“, каза Беканов.
Биханов добави, че работата по плана все още не е приключила, тъй като предстоят официални преговори с комисията. София ще се опита да определи последната възможна дата за затваряне на въглищните централи – 2040 г., като най-вероятно ще се опита да замени въглищата с два нови ядрени реактора.
(Красин Николов | EURACTIV.bg)
More Stories
Trump Media на Доналд Тръмп публикува печалби, тъй като акциите на DJT спират в деня на изборите. Ето и подробностите.
Приходите от Microsoft Cloud нарастват заради бума на AI, но слабата перспектива тежи върху акциите
Реформи и спестявания – начинът за овладяване на тревожния бюджетен дефицит