България, най-слабо ваксинираната страна в ЕС, е изправена пред смъртоносен бунт

„Отворени сме всеки ден“, каза пред Асошиейтед прес Йорданга Минекова, главна медицинска сестра по ваксини, която работи в болницата от 35 години. „Но има много малко хора, които искат да бъдат ваксинирани.“

Красимира Николова, 52-годишна служителка в ресторант, каза, че е скептична относно ефективността на съществуващите ваксини и е избрала да не се ваксинира.

„Не вярвам, че ваксините ще работят“, каза той пред АП. „Болниците са пълни с хора, които са били ваксинирани… Вече имах вируса. Не вярвам, че е много опасно. Имам други здравословни проблеми и ако е опасно, вече съм мъртъв.

Но Цибила Маринова, управител на интензивното отделение на Велиго Торново, казва, че всичките 10 легла в отделението за интензивно лечение на COVID-19 са заети и ядосани, че много българи отказват да работят.

„100% от пациентите в интензивното отделение са неваксинирани“, каза той пред AP, добавяйки, че недостигът на персонал само засилва високия стрес.

България има достъп и до четирите одобрени от Европейския съюз ваксини – Pfizer, Moderna, Astrogeneka и Johnson & Johnson. Но след огнището повече от 19 000 души в България са починали от COVID-19, третата най-висока смъртност в ЕС след Чехия и Унгария. Средно 41 души са убивани всеки ден през последната седмица.

Често неуспешната кампания за ваксиниране в България сега оказва сериозен натиск върху болната здравна система на страната.

В отговор правителството във вторник наложи строги ограничения. Ресторантите и кафенетата са затворени в 23 часа, а масите им са само за шест души. Нощните клубове са затворени, а театрите и театрите са ограничени до половин капацитет. Откритите стадиони са 30% ефективни.

„Ниският процент на ваксиниране ни подтиква да наложим тези мерки“, каза министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров.

Въпреки уязвимата си възраст 71-годишният пенсионер Желяско Маринов не пожела да се ваксинира.

„Мисля, че съм в добро здраве и имам добър естествен имунитет“, каза той.

Той казва, че получава по-голямата част от информацията си за ваксините от телевизията и Facebook, но може да го убеди да се ваксинира.

„Ако ме лишат определени права и свободи, ще бъда ваксиниран“, каза той. „Например, ако не мога да пътувам без сертификат за ваксинация.“

Мария Шеркова, правен експерт по обществено здравеопазване, смята, че ниската ваксинация в България е резултат от ниското доверие на жителите в официалните институции, както и от фалшиви новини за сценария, политическа нестабилност и слаба национална кампания за ваксиниране.

„В България нямаме добро здравно образование“, каза той пред АП. „Много хора избират да вярват в теориите на конспирацията и фалшивите новини.“

Само задължителните ваксини в България – като морбили, паротит и рубеола – се усвояват силно. Шаркова каза, че в правителствената програма за ваксинация има някои твърдения.

„Те не са разработили никаква стратегия за това как да се борят с нежеланието за ваксини“, каза той. „Нямаме реална информационна кампания за ваксините. Министерството на здравеопазването разчита основно на обяви в сайта на министерството и не мисля, че някой наистина отива да го чете.

„Задължителните ваксини са най-добрата политика за неохотните държави и народи като нашия“, каза Шеркова и добави, че националните телевизионни канали често наричат ​​в програмите си лекари, скептични към ваксините.

Но той каза, че налагането на ваксини срещу COVID-19 рискува допълнително да поляризира проблема.

Хириска Зеляскова, 67-годишна офицерка от морския град Бургас, казва, че не вярва във ваксините, защото те „се развили толкова бързо“.

„Мисля, че тялото ми би било по-добре, ако бях заразен с вируса“, ​​каза той. „Получавам информация от интернет, (и) чета мненията на вирусолозите.“

Той обаче каза, че може да бъде ваксиниран, ако властите наложат строги ограничения за тези, които не са ваксинирани.

Обратно в болница „Велиго Торново“ по стените висят проваксинационни карти, нарисувани от деца. „Вие сте нашите супергерои“, гласеше заглавие.

Но ваксиналната сестра Минкова не е оптимист за бъдещето.

„Някак си мисля, че е твърде късно“, каза тя. „Това е много добре. Сега не знам как да реша това.

___

Валентина Петрова допринесе за репортажа на Бургас.