България настоява за квотни блокове за вноса на украинско зърно – Euractive

Българското правителство настоява ЕС да въведе тарифи и квоти върху вноса на украинско зърно, позовавайки се на „значителното“ страдание за местните фермери, след като ЕС премахна търговските ограничения за украинската продукция след войната в Украйна.

Миналата седмица България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия изпратиха съвместно писмо до еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски, в което се казва, че техните фермери са „значително засегнати“ от премахването на квотите за внос и митата върху вноса на украинско зърно от страна на ЕС , са казали това.

В отговор на въпроси на Euractiv българското министерство на земеделието призна, че няма анализ как въвеждането на тарифни квоти и мита ще се отрази на българското производство, като петрола, за който се използват украински продукти. Въвеждането на мита ще доведе до увеличаване на инфлацията.

България е изпълнила всички изисквания, но инфлацията в страната (4,7%) все още е по-висока от повечето страни от еврозоната.

България разполага с голям производствен капацитет за рафинирано и нерафинирано слънчогледово олио и биодизел, а българските производители в тези сектори са сред най-големите в ЕС. В същото време България не произвежда достатъчно слънчогледово семе за своя капацитет и е силно зависима от вноса от Украйна.

Въвеждането на мита върху украинския слънчоглед и рапица би направило българската продукция непродаваема на световните пазари. Миналата година, когато беше в сила забраната за внос на украинско зърно, някои производствени мощности бяха затворени.

„Що се отнася до украинската продукция, използвана като суровина, разликата в себестойността и дистрибуцията с продукцията на българските производители се дължи на задължителното спазване на няколко „зелени стандарта“ в Европейския съюз, които не се изискват за производители извън Европейския съюз“, от Министерството на земеделието отговориха на Euractiv.

Въпросът за качеството на украинското зърно беше повдигнат през пролетта на миналата година, когато българските здравни власти обявиха, че продукцията е напълно безопасна и че слънчогледовите семки от Украйна имат по-високо средно маслено съдържание от българското зърно.

За да успокои българските производители на зърно, масло и животновъдство, които разчитат на евтин внос, правителството предложи на Европейската комисия да установи „квоти“ за безмитен внос, а Министерството на земеделието настоява при превишаване на тези нива да се облагат данъци. За украинско производство.

Блоковете за разпределение „трябва да са съобразени с пазарната логика и възможностите за обработка, които осигуряват по-голяма яснота и сигурност както за производителите, така и за преработвателите“, се казва в българската позиция.

В същото време българското министерство на земеделието предупреждава, че настоящата ситуация ще доведе до намаляване на местното производство, което ще „дестабилизира продоволствената сигурност на страната в дългосрочен план“.

„Увеличеният износ от Украйна е сериозен повод за безпокойство за производителите, тъй като те не могат да се конкурират с цените на украинските продукти, което е резултат от използването на различни производствени стандарти“, се казва още в позицията на България.

В писмото страните говорят за загуба на фермерски пазари, които не могат да се конкурират с украинския износ.

„Необходимо е Комисията да въведе такива мерки, които позволяват на държавите-членки да използват своя експортен потенциал, като същевременно защитават своите пазари на предната линия. Възможност е да се въведат тарифни квоти за силно чувствителни селскостопански продукти в рамките на на преговорите за разширяване на регулацията на УВД/автономните тарифни мерки“, се казва в писмо от Брюксел, цитирано от българското министерство в отговор на въпроси на Euractiv. пише.

„Трябва да се намери друго решение за решаване на проблема с увеличаването на вноса от Украйна за продукти, при които повторното въвеждане на тарифни квоти не е възможно“, се добавя в писмото.

(Красен Николов | Euractiv.bg)

Прочетете повече с Euractiv