България: Парламентът отхвърля предложеното технократско правителство

СОФИЯ, България (АП) – Българският парламент в сряда не успя да избере правителство, предложено от дясноцентристката партия ГЕРБ, за да се преодолее политическата безизходица, измъчваща най-бедната страна-членка на Европейския съюз.

Номинираният за министър-председател Николай Жабровски, 51, известен неврохирург, който предложи технократско правителство, не успя да осигури мнозинство в 240-местното Народно събрание, тъй като само 113 депутати гласуваха за предложеното от него правителство и 125 го отхвърлиха.

Герб е първи на българските избори през октомври, но има само 67 депутати. Лидерът на партията Бойко Борисов, който ръководи три правителства като министър-председател между 2009 г. и началото на 2021 г., загуби голяма част от публичната си привлекателност заради публичните твърдения за корупция и олигархични връзки, които предизвикаха протестите.

Към момента на последните редовно насрочени избори през април 2021 г. поляризацията между партиите, които се чувстват комфортно със статуквото, и онези, които подкрепят реформите, направи почти невъзможно съставянето на правителство.

Междувременно президентът назначи няколко временни правителства. Редовна коалиция най-накрая се появи след предсрочни избори и заемаше поста от декември 2021 г. до юни.

Анализатори казаха, че единственият шанс за партията на Борисов да ръководи друго правителство след изборите през октомври е да номинира непартиен кандидат за премиер, който да покаже своята гъвкавост и желание за диалог. Липсата на съюзници в Европейския парламент доведе до провала на опита за поставяне на Габровски на поста.

Според българската конституция президентът на страната трябва да връчи мандата на втората по големина група в парламента – партията „Продължаваме да променяме“, ръководена от бившия премиер Кирил Петков, а ако и тя не успее – на трета партия.

Ако и трите щата бъдат върнати неуспешно, президентът ще проведе нов предсрочен вот, което ще бъде петите общи избори за две години.

Експертите се опасяват, че продължаващата политическа безизходица може да застраши използването на средства от ЕС по националния план за възстановяване и устойчивост на страната, както и планираното присъединяване на балканската страна към еврозоната на 1 януари 2024 г.