България празнува Деня на просветата – Novinite.com

Днес българите празнуват Деня на просветата.

На 1 ноември отдаваме почит към делото на книжовниците и просветителите, съхранили духовните ценности на нацията.

The български Академията на науките ще отбележи празника с тържество, посветено на 300 години от рождението на светеца Паисий Хилендарски (Паисий Хилендарски) и 260-годишнината от писмеността на „Славян български История ” (История Славяноболгарская). Гост на академичното тържество ще бъде президентът Румен Радев.

Председателят на парламента Вегеди Рашидов дари книги, посветени на дейността на Народното събрание, на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.

Парад по случай 100-годишнината от честването на първия Ден просветители Той ще се проведе в Пловдив. В него ще се включат представителни групи от всички пловдивски училища. Шествието ще тръгне от площада пред Хуманитарната гимназия и ще премине по централната пешеходна улица. На церемония пред Военния клуб ще бъдат връчени награди на учители, работили със своите ученици по „Хората“ просветители и аз.“

На този ден се почита делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности и морал на нацията.

Сред най-почитаните фолклорни възрожденски имена са Свети Йоан Рилски, Владислав Граматик, Паисий ХилендарскиНеофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и др.

Славата на първопросветител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го познава и почита като отец Паисий. В далечното минало, преди повече от два века и половина, през 1762г. Паисий Хилендарски Пише му „Славянски български История“. Първият му последовател е епископ Софроний Врачански. И в трудни за българите времена той пише книги за образование и работи за политическа еманципация.

Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Поп Пейо, Матей Граматик, Св. Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чентулов и стотици други спасители на националното самосъзнание и български самосъзнателен.

След Освобождението на България подвигът е осъзнат както сред интелигенцията, така и сред народните маси български Ренесансови писатели и революционери, които създават атмосферата и ръководят български Решителен дух да поведе борбата за държавен суверенитет.

За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарачевски, министър на обществените работи образование От България той внесе предложение в Министерски съвет 1 ноември да бъде определен за ден български събуждане на хората. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за национален празник в памет на достойните българи. От 1922 до 1945 г. е национален празник. От 1945 г. празникът е премахнат и след дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., традицията на празника е възобновена.

1 ноември официално е обявен за ден просветители И неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

последвам Новинет.com на мен Twitter И на Facebook

Пишете ни на [email protected]

форматирайте ги в България – Новинет.bg

/ БНР