България предизвиква офшорния въздух като електричество след 2030 г.

В съответствие със стратегията на ЕС за морска възобновяема енергия, България планира да увеличи инсталирания си капацитет от вятърни ресурси с пет пъти между 2030 и 2050 г., съгласно проекта „Устойчива енергийна стратегия за 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“

Според стратегията, инсталираната вятърна мощност на България ще бъде около 950 MW до 2030 г., малко по-висока от сегашните нива. Следователно увеличението на инсталираната мощност от 4500 MW до 2050 г. е свързано с планираните инвестиции в морски въздух, което е технология, която България в момента не използва.

Това планирано увеличение на производството на енергия с използване на вятърни източници на енергия (текущо ниво от 1450 GW до 16 660 GW) ще постави тази технология в съответствие със значението на ядрената енергия и био / EFW до 2050 г. Според проекта на стратегия цялата електроенергия, произведена от вятърни източници, ще се използва вътре в България.

Тази стратегия следи отблизо най-новите политики на ЕС относно чуждестранната енергия от възобновяеми източници и амбициозните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата. Стратегията на ЕС (COM-2020-741, 19 ноември 2020 г.) на Комисията за отвъдморските възобновяеми енергийни източници е ключова политика, която оценява потенциалния принос на сектора и предлага начини за подкрепа на неговия дългосрочен устойчив растеж.

Днешният инсталиран капацитет на морската вода варира от 12 гигавата, като целта на ЕС – реалистична и постижима – да постигне инсталиран капацитет от най-малко 60 гигавата морска вода до 2030 г. и 1 гигават на морска мощност, като плановете за разширяване варират от 40 гигавата до 300 гигавата до 2050г.

В целия Европейски съюз стратегията на Комисията прогнозира, че инсталираният капацитет на морската вода ще се увеличи пет пъти между 2030 и 2050 г.

Европейският съюз подкрепя идеята, че Черно море осигурява естествена енергия и локализирана способност за вълнова енергия към Черно море (използвайки ниско ниво и плаваща технология) с регионално сътрудничество, вече подкрепено от Общата морска програма. Един от приоритетите на Черноморската стратегическа програма за научни изследвания и иновации е да стимулира нововъзникващите сектори на синята икономика като океански вятърни и вълнови технологии.

В допълнение, Групата на ЕС на високо равнище за енергийни връзки с Централна и Югоизточна Европа (CESEC) може да развие усилия за регионално сътрудничество в Черно море.

Постигането на целта за масово използване на морските технологии за възобновяема енергия в ЕС до 2050 г. ще изисква инвестиции в размер на 800 800 милиарда, две трети от които ще бъдат използвани за финансиране на свързана инфраструктура, като една трета е предназначена за офшорно производство.

Годишната инвестиция в крайбрежната и морската фаза в Европа през първото десетилетие на 2020 г. е около 30 милиарда евро, но се очаква да се увеличи до над 60 милиарда евро през следващите девет години, а след това и след 2030 година. По-голямата част от тази инвестиция се очаква да бъде осигурена от частен капитал.

След приемането на тази устойчива енергийна стратегия, България ще трябва да предприеме значителни законодателни реформи, за да изпълни тези амбициозни планове.