България се нуждае от политика на нулева толерантност към расизма и омразата – Sofia Globe

В съвместна декларация от 17 октомври 12 български неправителствени организации призоваха страната да води политика на нулева толерантност към расизма и омразата.

Съвместната декларация беше публикувана след международното възмущение от расистки скандирания и хитлеристки поздрави, извикани от група български фенове на квалификационния мач Англия – България за Евро 2020 на Националния стадион „Васил Левски“ в София на 14 октомври.

В съобщението се казва, че расизмът, проявен във футболния мач между България и Англия, е станал международна новина и освен обида за гостуващите футболисти, е нанесъл и сериозни щети на имиджа на България.

„Ние, неправителствените организации, подписахме Меморандум за сътрудничество и партньорство в борбата срещу езика на омразата и дискриминацията в българското общество и призоваваме България да приеме политика на нулева толерантност към подобни грозни и опасни прояви.

От неправителствената организация заявиха, че неслучайно са избрали 10 март, деня в който се отбелязва спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта на Холокоста, за да се присъединят към подкрепата на меморандума, иницииран от организацията. За евреите в България “Шалом” и фондация ГЛАС.

„Вярваме, че това е моделът, който българското общество трябва да съхрани и към който трябва да се стреми, без да си затваря очите за неприятните реалности.

Милиони българи се засрамиха от поведението на група екстремисти, а хиляди граждани в чужбина се почувстваха унизени, когато техни колеги коментираха случилото се.

„Расизмът, дискриминацията и речта на омразата обаче не са изолирано явление, а системен проблем на българското общество. Както стана свидетел и на Amnesty International, българските власти не разследват ефективно престъпленията от омраза.

„Борбата с тези явления изисква непрестанни действия и ние подкрепяме призива на Българския хелзинкски комитет за разработване на стратегия за борба с расизма, ксенофобията и хомофобията в спорта.

„Вярваме, че проявите на расизъм, омраза и дискриминация трябва да бъдат нулева толерантност във всички области – медиите, образованието са особено важни и, разбира се, спортът, в който участват големи групи хора.“

В съобщението се казва, че не е съвпадение, че Световната и Европейската футболна асоциация са се ангажирали от години с дългосрочна програма за премахване на расизма.

„За съжаление нямаме усещането, че тази кампания е получила реална подкрепа и разбиране в БФС. По-скоро се гледа като нещо дошло отвън, като проблем, който не ни засяга.“

Политиката на нулева толерантност към расизма означава, че българските футболисти ще спрат да играят при първите расистки скандирания от техните фенове.

Рекламата гласеше, че родните футболисти могат да повлияят на феновете.

Той добави: „Неслучайно най-големите звезди в световния футбол участват в борбата срещу расизма“.

Нулевата толерантност към расизма означава безмилостен отговор на спортните журналисти на терена, а не подигравки и унижения, както се вижда от някои британски репортажи.

„Нулева толерантност към расизма означава незабавна реакция от страна на длъжностните лица, както и от Българската национална телевизия, която има право да излъчва футболен мач, но в никакъв случай не трябва да се допуска тя да се превърне в канал за разпространение на езика на омразата.

„Необходима е и подходяща реакция от институции, които отдавна отказват да признаят проблема с расизма, който не е мнение, а престъпление.“

Не на последно място в декларацията се казва, че нулевата толерантност към расизма изключва всякаква форма на сътрудничество с крайно десни политически формации.

За съжаление подобни формации са част от управляващата коалиция и дефинират обществения дискурс, нанасяйки сериозни щети върху труднопоправимия имидж на България като модерна и толерантна държава, се казва в декларацията.

Подписалите декларацията са Асоциацията на европейските журналисти – България, Организацията на евреите в България „Шалом“, Централният израелски религиозен съвет, Организацията на приятелите на Израел в България „Негев“, Маргиналия, Фондация ГЛАС и Национален Фостър. Асоциация „Благоденствие – България“, Фондация „Белиц“, Фондация „Майко Мила“, Фондация „Блу линк“, Фондация „Софийска платформа“ и Фондация „Гамба Социално бъдеще“.

коментари

коментари