България удължава програмата за настаняване на украински бежанци до 31 октомври

Българският министър на туризма Илин Димитров обяви, че хотелите в страната ще продължат да приемат украински бежанци до края на следващия месец.

Министър Димитров отбеляза още, че това е краят на настоящата хуманитарна програма, която ще даде възможност за стартиране на нов механизъм за интеграция на украинците, засегнати от войната в страната им, съобщава SchengenVisaInfo.com.

Както обяснява министърът, преструктурирането на структурата за подпомагане на бежанците се налага заради сложния начин на разпределяне на европейските пари.

В момента трябва да се преминат 32 етапа, за да се получат средства от техните длъжници, като срокът за това е не по-малко от 15 дни.

През юни в България избухнаха трудности и скандали, когато правителството се опита да контролира програма за подпомагане на украинските бежанци и настаняването им в хотели в черноморските курорти. В отговор на тази ситуация реакцията на гражданите беше остра, което се потвърждава от призивите за оставката на вицепремиера Галина Константинова, която инициира подобно решение.

От началото на войната в Украйна на 24 февруари в България са пристигнали около 300 000 украински бежанци, а 110 000 са били разселени от страната. Освен това местни активисти твърдят, че повечето украинци, които са се заселили в България, имат подслон не от правителството, а благодарение на обществени организации.

По-рано данни на европейската статистическа служба Евростат разкриха, че броят на хората, получили разрешения за временна закрила, се е увеличил съответно с 30 965 и 21 800 души в България и Литва през април 2022 г.

На 7 септември Агенцията на Европейския съюз за убежище (EUAA) обяви споразумението си с България, където броят на молбите за убежище се е утроил, тъй като повече от 130 000 души, бягащи от войната в Украйна, вече са се регистрирали за временна закрила.

Според изявлението на EUAA програмата следва искането на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и нейните усилия да подкрепи България в постигането на ключови цели,

• Укрепване на капацитета на държавните органи за прилагане на заповед за временна защита чрез подпомагане на предоставянето на съгласувана информация
• Прилагането на ad hoc директивата може да стане ефективно чрез предоставяне на специализирано обучение на националния персонал.

Освен това данните, предоставени от Европейската статистическа служба, показват, че страни като Полша, Чехия и Словения също предоставят статут на временна закрила на украински граждани съответно с 675 085, 244 650 и 58 750.