България ще избира шести парламент след три години – DW – 07.06.2024 г

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети България миналата седмица, за да подкрепи кампанията на българската партия ГЕРБ, към която принадлежи и самата фон дер Лайен, член на транснационалната група на Европейската народна партия (ЕНП). Тя посети страна, която е уникална в Европейския съюз в много отношения.

От една страна, българите няма да гласуват само на избори за ЕС тази неделя; Те ще избират и нов парламент за шести път в рамките на три години.

Но това не е единственото нещо, което отличава България: Румен Радев, шефът на НАТО и Европейския съюз, често прави проруски изявления във войната в Украйна, казвайки между другото, че Русия не може да бъде победена.

Нещо повече, следващото правителство на страната може да включва политици, смятани за корумпирани на Запад, много от които са санкционирани съгласно Закона Магнитски на САЩ, който позволява на Вашингтон да екстрадира чуждестранни фигури за нарушения на човешките права и корупция.

Най-после бившият премиер Бойко Борисов, един от най-дълго управлявалите правителствени ръководители в ЕС, се завръща в българската политика след тригодишно отсъствие. Много български наблюдатели и критици на изборите виждат Борисов като символ на преплитането на политика и организирана престъпност.

Ниската избирателна активност може да помогне на Борисов

Дискусиите за предстоящите избори в България бяха доминирани от Борисов и бившия медиен магнат и лидер на олигархи Делян Певски.

Борисов и неговата партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) се очаква да спечелят 24-25% от гласовете на европейските и парламентарните избори в неделя. Продължаване на прехода – очаква се либерално-консервативна коалиция, наречена Демократична България (ПП-ДБ), да получи 15-16% от гласовете, а българската мюсюлманска партия Движение за права и свободи (ДПС) е на трето място.

Наскоро Пиевски бе избран за съпредседател на ДПС, въпреки че не е мюсюлманин.

Избирателната активност на изборите в България е постоянно около 40% през последните три години. Наблюдателите на социологическите проучвания очакват това да остане непроменено в неделя, въпреки че последните социологически проучвания показват, че може да достигне до 48%.

Едно е сигурно – и ГЕРБ, и ДПС ще спечелят от по-ниската избирателна активност.

Регулирането може да бъде трудно

Партията на Борисов ГЕРБ беше на власт 10 месеца миналата година с либерално-консервативната коалиция ПП-ДБ. Тяхното коалиционно правителство се основава на евроатлантическите ценности и безусловната подкрепа на Украйна в борбата й срещу руския агресор. След като коалицията се разпадна през април, двете партии се смятат за малко вероятни – макар и малко вероятни – да съставят правителство отново.

Повечето наблюдатели очакват съюз между ГЕРБ и ДПС. Възможни са и други констелации, смята социологът на агенция „Тренд“ Георги Кънев.

„Дори ГЕРБ и ДПС да получат мнозинство в парламента, то ще е малко и освен ако няколко партии не обединят усилията си, едва ли двете партии ще решат да съставят правителство с толкова слаба подкрепа“, каза той. . „В същото време гласоподавателите на PP-DB едва ли ще бъдат твърде щастливи от завръщането на предишното правителство.

Популистите ще получат очакваните печалби

Популистите от партия „Възраждане“ също се очаква да бъдат избрани в българския парламент. „Възраждане“ е проруска, антиевропейска партия, чийто лидер Костадин Костадинов обяви намерението си да сформира нова група в Европейския парламент с германската крайнодясна Популистка партия (AfD) след изборите за Европейски парламент.

Костадинов каза, че ЕС е „вреден“. Много български експерти смятат, че бъдещите евродепутати от Възраждане ще се опитат да саботират работата на целия ЕС. Те също така твърдят, че президентът Радев тайно подкрепя партията, защото има сходни проруски възгледи.

Много големи въпроси на дневен ред

След изборите България ще трябва да се справи с важни въпроси, включително високите цени на енергията и електроенергията, подкрепата за украинските бежанци в Украйна и България, присъединяването към еврозоната и най-вече все още незавършената реформа. Съдебната система и разузнаването на страната. Тези реформи доведоха до падането на правителството в оставка.

Олигархът Делян Пеевски заяви, че няма да позволи разузнаването на България да бъде „разбито“.

От своя страна Борисов отхвърли всякакви предположения, че иска да приеме мафиотска култура. „Аз съм европейски политик; не искам връщане към годините на мафията“, цитира думите му по-рано тази година българският новинарски сайт Mediapool.

Политологът Даниел Смилов смята, че България може да върви напред. Той посочва основните успехи на правителството в оставка: „Като цяло България действа отговорно и коректно по отношение на Украйна и зависимостта на страната от руски газ, постигайки значителен напредък към Шенген. [Europe’s zone of unrestricted movement — Editor’s note] и е на път да се присъедини към еврозоната. Доходите в страната растат и страната се бори да догони Централна Европа.“

Тази статия първоначално е написана на немски език.