Българската държавна атомна електроцентрала SLAPP – клевета на граждански активист с Euractiv

Държавната българска АЕЦ „Козлодуй“ заведе дело за обезщетение от 250 000 евро, като твърди, че гражданските активистки Наталия Стансева и Йорданка Кулинска са разпространили невярна информация за централата.

АЕЦ „Козлодуй“ обвинява двете жени в „некоректност и нарушаване на права“ и „разпространение на невярна информация“.

„Този ​​случай е пореден прецедент след регистрационния иск на Лев Инс срещу SLAPP в България. Mediapool [€1 million]Това коментира директорът на Програма Достъп до информация адвокат Александър Кашъмов Euractive България.

„Гражданинът е упражнил основното си право да получава и разпространява информация. Това са действия, предприети в обществен интерес“, каза той.

В края на ноември депутатите от ЕС се съгласиха с директива, наречена „Законът на Дафне“. За защита на ответниците от несериозни, несериозни съдебни дела по въпроси от обществен интерес, за справяне с нарастващия брой стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs).

Въпреки че на държавите бяха дадени две години след влизането на директивата в сила през декември, България, подобно на други страни членки, е известно, че няма практическа рамка за защита на журналисти, активисти и лица, подаващи сигнали.

През 2023 г. Стансева получи престижната награда „Златен ключ“ на Програма Достъп до Информация за активно използване на Закона за достъп до обществена информация, като спечели тази награда, защото „с старание успяхме да накараме фирми да допускат неразрешени медицински прегледи. В нарушение на Закона за лечебните заведения, работещи в ОПБ Козлодуй, в нерегистрирано лечебно заведение.Прави се диагностика.

Стансева, която е работила като медицинска сестра в АЕЦ и е уволнена през март 2022 г., е подала над 70 заявления за обществен достъп до информация, повече от половината от които Козлодуй е подала в АЕЦ, а след получаване на информацията е изпратила десетки предупреждения до близо 40 държавни регулатори. Други офицери.

Сега АЕЦ използва инициативата на Станчева, за да съди нея и майка й Йорданка Гулинска, която също е подала сигнали за информация.

В становището си пред съда, с което се запозна Euractiv, дружеството обяснява, че това е стратегически обект, единствената атомна електроцентрала в България и производител на електроенергия, който осигурява една трета от нуждите на страната. Там се казва още, че АЕЦ е „синоним на доказана във времето безопасност, надеждност и сигурност“.

В изявлението си АЕЦ посочва, че многобройните искания за достъп до информация от Станчева и майка й са се поровили в нейните източници, заявявайки, че целта на двете жени е била да дискредитират компанията, в която работят около 3500 души и има солидна репутация. В обществото.

Заявявайки, че в резултат на потопа от искания административният персонал е претърпял безпокойство и е нарушена ежедневната им работа, АЕЦ настоява съдът да разпореди психологическа експертиза на персонала на АЕЦ.

Кашъмов обаче посочи иск срещу физическо лице и информацията идва от официален документ, получен по законен начин, за да разкрие нередности. Той обаче призна, че има предполагаемо нарушение на правата при публикуването му.

„На сцената излиза и държавна фирма. Това означава, че правителството върви срещу гражданите“, посочи още адвокатът.

„АЕЦ харчи ресурсите на потребителите, за да преследва някакви съмнителни цели и да ограничи основните човешки права“, обясни той.

Според Кашумо Стансева е била служител на АЕЦ, което й е давало специална защита по законодателството на ЕС и я е поставяло в позиция да докладва за злоупотреби. „Много медии публикуваха информация, държавните органи взеха мерки, което означава, че сигналите на Стансева не са безпочвени“, каза още Кашъмов.

В момента Върховният съд и Върховният административен съд гледат тълкувателно дело за това дали юридическите лица имат право да претендират неимуществени вреди, болки и страдания.

„Това ще позволи на два милиона адвокатски кантори да завеждат дела срещу журналисти, граждани и медии. Това е много опасно, някои от тях са мастодонти, много богати, които могат да си позволят да харчат много за цензура и ограничаване на свободата на словото“, предупреди Кашъмов.

(Красен Николов | Euractiv.bg)

Прочетете повече с Euractiv