Българската компания Autogyros има клиенти от Австралия до Лос Анджелис

Автожирите, пазарна ниша за лека авиация, са хибридни машини, които комбинират летателните характеристики на самолет и хеликоптер. Те имат много приложения и история, датираща от 100 години, като испанецът Хуан де ла Сиерва прави първия полет с автожир през 1923 г., каза в интервю за БТА Миглена Купчева от българската компания „Ники Ротор Авиейшън“.

Niki Rotor Aviation е семейна компания, оперираща в Правец, Северозападна България, където се произвежда 95% от продукцията (всичко за автожира, с изключение на двигателя и авиониката). Компанията има около 40 машини, които летят по целия свят, предимно в Европа, но също и в Австралия, Южна Африка и САЩ.

Роторната система на автожирите на Niki Rotor Aviation е изцяло собствена разработка. Копчева отбеляза, че е много иновативно и това е едно от предимствата на техните устройства от гледна точка на технологиите.

Развитието на тази нова българска област на авиацията започва от детската мечта на бащата на Купчева, Николай Николов, да стане пилот, „не просто да мога да управлявам самолет или хеликоптер, но да направя нещо, което ще остави маркирайте.“ През 2010 г. Niki Rotor Aviation's е създадена като самостоятелна компания, отделна от основната дейност на компанията майка, занимаваща се с производство на изделия от метал и дърво за промишлеността. Първият проект на компанията – двуместен хеликоптер, остава незавършен, но след 2004 г. дейността й се насочва към автожирната технология.

В момента машините на компанията са типово сертифицирани в Германия, което им позволява с малки модификации да се адаптират към други пазари, като една от тях, единична или двойна, може да струва от 130 000 до 160 000 евро в зависимост от вида на оборудването. Копчева каза, че самолетът има стойки на борда, включително вграден таблет, който може да се използва за създаване на план на полета.

Амбицията на производителя, в който в момента работят около 160 души, е да разработи двуместен хеликоптер с хибридна система за задвижване и в краткосрочен план да развие дейността си по отношение на композитните материали, за да може да предлага високо качество. Артикули за сектори като автомобилостроенето и самолетостроенето. Копчева добави, че САЩ и Близкият изток са сред най-обещаващите пазари за прилагане на технологии, които имат голям потенциал за развитие в следващите пет до десет години.

Автожирите имат много предимства пред леки самолети, хеликоптери и дори дронове. Той показва оптимално изчисление по отношение на аеродинамиката, благодарение на което разходът на гориво е оптимизиран до максимум, което води до намалени емисии. Шумът, излъчван по време на работа, също е много по-нисък, около 60 dB в сравнение с приблизително 70 dB в леките електрически самолети, които ще бъдат на пазара през следващите 5 до 10 години. Най-голямото предимство на автожира е, че е най-безопасният самолет. Неговият ротор всъщност не се задвижва от двигателя, а от въздушния поток около самолета по време на полет. Това прави устройството абсолютен прецедент в областта на леката авиация. Ако автожирът спре, дори на височина от 3000 метра, каза Купчева, той може лесно да се рендосва, да се завърта автоматично и да се приземява безопасно дори на малка ивица трева.

Леките машини могат да намерят безброй приложения, независимо дали за военни или граждански нужди, например сканиране на кадастрални планове, проучване на труднодостъпни зони, локализиране на пожари, в спасителни операции и антитерористични дейности. Могат да се използват и в селското стопанство за напояване. Купчева отбеляза, че автожирът може да се адаптира към нуждите на различни индустрии, а летателното обучение е бързо, което добавя още едно предимство – отнема само десет минути, за да влезе в летателно състояние, докато „голямото летене“ изисква много усилия. По-големи ресурси от пари и хора.

С полетно време от 4 до 5 часа, възможност за превоз на двама души и до 250 кг допълнителен товар и допълнителен резервоар, автожирите са много по-автономни от повечето малки дронове. Очакваният въглероден отпечатък за предполагаемия жизнен цикъл на тази машина от 6000 часа (около 15-20 години активен полет) е еквивалентен на въглеродния отпечатък на 15 души в Европа за една година. Това прави тази технология много екологичен начин за летене, въпреки че преминаването към електрически вариант на леките машини в момента е трудно поради голямото тегло на батериите, каза Купчева.