Българските закони за наблюдение нарушават Европейската конвенция за правата на човека – ЕКЗПЧ

Европейският съд по правата на човека намира Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Франция, на 11 септември 2019 г., преди процеса по делото на Украйна срещу Русия за нарушаване на правата на човека в Крим. REUTERS / Винсент Кеслер

София, Ян. 11 (Ройтерс) – Европейският съд по правата на човека постанови във вторник, че България нарушава Европейската конвенция за правата на човека, когато става въпрос за достъп и достъп до поверителни данни за наблюдение и комуникация.

През 2012 г. камарата на ЕСПЧ констатира, че по дело, заведено от двама български адвокати и две организации с нестопанска цел за защита на правата, българското законодателство не отговаря на изискванията на конференцията и може само да отмени изискванията.

Камарата постанови, че българските закони за запазване и достъп до комуникационни данни не могат да ограничават задължителното изискване за такива операции и нарушават член 8 от Конвенцията.

„Европейският съд по правата на човека единодушно постанови, че член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (правото на зачитане на личния живот и писмата) е нарушен“, се казва в изявление.

Тайното наблюдение отдавна е гореща тема на Балканите, които се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г.

Специална парламентарна комисия през август установи, че над 900 българи, включително политици, журналисти и активисти, са били отвлечени от специалните служби между началото на антикорупционната кампания от май 2020 г. до май 2021 г., когато бившето дясноцентристко правителство беше прокуден.

Шефът на комисията Николай Хаджигенов каза, че класифицираните данни сочат за най-мащабните подслушвания и подслушвания на български граждани в най-новата история.

От прокуратурата отрекоха политиците да са били засичани незаконно.

По делото, заведено пред ЕСПЧ, съдът констатира, че липсва подходящ съдебен надзор в решенията за издаване на заповеди за наблюдение в България. Липсата на ясна регулация доведе до ситуация, при която поверителни данни от наблюдение могат да бъдат използвани за злонамерени цели, се казва в него.

Доклад на Цветелия Цолова; Ангъс Максуон Редактиране

Нашите стандарти: Принципи на доверието на Thomson Reuters.